Подбалканският път е един от най-красивите в България… Свързва столицата с морето, вие се между Стара Планина и Средна гора и в същото време е абсолютно прав и равен в по-голямата си част, тъй като се движи по котловината. Пътят от София до Мирково обаче, както и отбивката към Копривщица и Панагюрище са със силен наклон, пълни със завои и какво ли още не. Включително еднорози! Гривата на коня от снимката (който открихме край пътя) имаше толкова много бодили, че се бе превърнала в своеобразен рог… А после еднорозите не съществували…
Разстоянието от гара Копривщица до самия град ни се стори доста голямо (мери се в километри и то доста!), така че идеята да пътуваш до Копривщица с влак изобщо не ми изглежда добра. Разстоянието е толкова голямо, че в един момент започнахме да си мислим, че сме объркали пътя, когато пред нас изскочи табела с надпис „Копривщица“…

Самата Копривщица не случайно е наричана град-музей. Подобно на Златоград, Старият град в Пловдив, Самоводската чаршия в Търново и Етъра в Габрово, почти всички къщи са в старинен стил. Няма как да ви опиша Копривщица, така че вместо мен ще го направи Каравелов: „В Копривщица няма плодовита земя — само камъни, пясък и глина, но както се види, по причина на тая неблагодатна и сиромашка почва Копривщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност, но, напротив, водила ги е постоянно към силната воля, към енергията и към постоянния труд и създала е из тях деятелни промишленици и многополезни мислители. Гигантските планини със своите голи върхове със своите гористи поли са прегърнали от всичките страни това българско село като майка, която се грижи за своята челяд, а нависналите над него скали, които чегато час по час искат да паднат, приучават човека от най-ранната му младост да се не бои от никакви опасности. Като зъмя се спуща от планината река Тополка, прави всякакви криволици и своеволни полукръгове и с шумотевица и гърмеж принимава в своите води малките речици, които със сърдито жуборене бързат към нея и отляво, и отдясно…“Впечатляващо е, че в толкова малък град (15 минути пеш от единия край до другия) има цели шест музея: два етнографски и родните къщи на Георги Бенковски, Любен и Петко Каравелови, Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов. Музеите са толкова интересни, че ще разкажа за тях в отделен пост. Иначе в градчето има още куп места, които да посетите. На снимките по-долу е само малка част от тях:

На снимките по-горе всъщност са мостчето „Първата пушка“, църквата и основното училище в Копривщица. Градът толкова ни хареса, че не ни стигна времето да разгледаме всичко. Ето защо отскочихме да нощуваме в Пловдив и решихме да продължим пътешествието си на следващия ден. По пътя направихме тази снимка на Биляна, която сега стои като header в блога й.

На следващия ден решихме да минем първо през Панагюрище… В сравнение с Копривщица градът е доста по-голям, но пък животът в него като че ли е някак по-замрял. Площадът в центъра на града беше почти празен около 11 часа в неделя. Всички магазини – затворени, всички заведения – също. Няма едно кафе къде да пие човек… Ето защо решихме да се качим на уникалния паметник, посветен на Априлското въстание, който макар и доста по-малък по размери, лесно бих могъл да оприлича само на паметника „Създатели на българската държава“ в Шумен.

За разлика от шуменци обаче, панагюрци май не ги е грижа много-много за графитите и татуирания кон на Райна Княгиня

&nbsp

За щастие, паметникът на Райна Княгиня в центъра беше непокътнат и, честно казано, това е един от най-красивите паметници, които съм виждал. Ето защо го слагам във възможно най-голям размер тук, за да му се порадвате и вие…
И тъй, напред към къщата-музей на Райна Княгиня…

…дотук!

Както виждате от катинара на снимката горе, къщата-музей не работи. Това леко контрастира на работното време и надписа „без почивен ден“, но същата картинка се повтори и в историческия музей:

Тук поне има съобщение, че през зимата посещенията стават само със заявка… Друг е въпросът, че за да прочетеш това съобщение, може да се наложи да дойдеш от другия край на България. Няма да коментирам с какво впечатление останах от Панагюрище, само ще кажа, че не успяхме да разгледаме нито един от музеите в града. Ако на някой му се разправя, с удоволствие ще му предоставя богат снимков материал за затворените по никое време музеи… На мен единственото ми добро впечатление от Панагюрище бе един мил човек, който ми услужи със свински опашки, за да си закача падналия тас на колелото… Както казах, в Панагюрище всичко е затворено и няма къде да си купиш каквото и да е свинско, камо ли свински опашки… Ето защо снимахме гордо армагана на панагюрския площад и отпрашихме към Копривщица. Разгледахме останалите музеи и хапнахме донасита в „Под старата круша“. Заведението се намира точно до автогарата в Копривщица и препоръчвам на всеки да опита копривщенски шницел с кашкавал вътре, яйца по панагюрски, чудесен айрян, както и огромните им салати! До скоро…

Честно ви казваме, изобщо не сме имали намерение да ходим в Шотландия…

Просто случайно разляхме една чаша вода върху клавиатурата, след което се оказа, че сме си резервирали хотел и самолетни билети до Единбург. Оказа се, че сестрата на Биляна и баджанакът на Петър (за когото ще има специален пост) изпуснали лаптопа си и по случайност и те си резервирали билети и стая в същия хотел по същото време. Съдба! Но това не е всичко! Ирка (същата тази Ирка, с която дегустирахме белгийска бира) насън ритнала компютъра си и без да иска резервирала полет до Единбург – за съжаление, в друг хотел и няколко часа след като ние напуснахме шотландската столица (е, случайност, случайност, ама да не прекаляваме)… Това обаче няма да се отрази на разказа ни, защото събрахме всички снимки и впечатления и ще се опитаме да ви ги разкажем така, че да извлечете максимална полза, в случай, че по някакво стечение на обстоятелствата вие също се окажете в Единбург…

А Единбург наистина е мистичен, загадъчен и тайнствен. Понякога дори зловещ! Намира се по-северно от Москва, между планина и океан. доста скъп, но пък за сметка на това спокоен и някакси по-естествен и некомерсиализиран в сравнение с Лондон, което си е доста впечатляващо като се има предвид, че градът е едва 450 хил. души, а се посещава от над 13 000 000 туристи годишно (втори по посещаемост във Великобритания след Лондон). В града може да намерите вековна история, голям замък, много уиски, няколко шотландски гайди, кашмирени шалчета в шотландски тартан, широко протегнати ръце на просяци, тесни улички и космати крави… Ето няколко спомена от шотландската столица, с които се надяваме да ви зарибим да дочетете този доста дълъг пост (щракнете тук за малко подходяща фонова музика):

И така, без значение дали сте с шотландска поличка или не, попаднете ли в Единбург, има няколко варианта и при всичките ще ви е студено (имаше доста сняг като за през април). Ето защо, вземете си якета, шапки и шалове. за да не се окажете като нас в Андора… Обратно към вариантите:

Вариант 1. Кацате със самолет на летището. Можете да си вземете такси за 15 GBP еднопосочно или автобус на Airlink за 6 GBP двупосочно. Ние избрахме автобуса и останахме очаровани: освен, че е невероятно удобен, разполага с кожен салон и безплатен Wi-Fi по време на цялото пътуване (така е и с някои от междуградските автобуси в Шотландия). Автобусът е денонощен, през деня пътува на всеки 5-10 минути и пристига на централната гара Waverley Station за под 40 минути.

Вариант 2. Пристигате с кола. Силно ви препоръчваме, ако имате време, да огледате околностите на града – отскочете до някоя дестилационна за уиски или се покатерете по високите планини, вижте Craigmillar Castle (добре запазен средновековен замък), Forth Bridge (2,5-километров мост), Linlithgow (родното село на шотландската кралица) и, разбира се, езерото Loch Ness и прилежащото му чудовище. Извънградски акъл няма да ви даваме, защото нямахме толкова време…

Вариант 3. Пристигате с влак (хич и не се надявайте на БДЖ цени, по-скъп е от самолета). В такъв случай сте си точно на Waverley Station.

Вариант 4. Пристигате по вода… Е, в такъв случай изобщо си нямаме представа как ще стигнете до централната гара.

Така или иначе, в един момент ще се озовете на Wаverley. Тя се намира на мястото на някогашното езеро Nor Loch, което било пресушено през 1759 г., поради ужасната воня. Както се досещате, тя била причинена от факта, че езерото било използвано за изхвърляне на изпражнения и отпадъци, както и за давене на вещици (за това едва ли сте се досетили, но историята помни над 300 официално регистрирани случая). Днес на мястото на Нор Лох е централната гара, красивите градини на Princes Street (пише се така, заради изчезналия с времето апостроф от „Prince’s“), кралската шотландска академия и националната художествена галерия (с картини, разказващи историята на Шотландия). На север от гарата е новата част на града, а на юг ще се наложи да се покатерите до старата му част. За да ви улесним максимално със забележителностите, подготвихме и карта… Оцветените в синьо сме посетили (някои – съвсем набързо, други – по-обстойно), а оцветените в бяло-сиво не успяхме, но пък може да ви заинтригуват:

Монументът на Скот (Scott’s Monument)

Ако сте на Princes Street, може да се изкачите на над 60-метровия монумент на Скот, готически паметник на сър Уолтър Скот. След като се уморите от катеренето, градините на Принцес Стрийт са страхотно място за почивка.

Ако сте ходили в Англия и Уелс, ще ви направи впечатление, че вместо от тухли, сградите навсякъде в Единбург са изградени от камъни и приличат на малки замъци. На Princes Street са голяма част от магазините, Princes Mall, a ако продължите на североизток – и търговският център Saint James (вътре е и пощата, ако смятате да пращате картички). С шопинга – дотук. Ако не ви е до пазаруване, продължете на запад до църквата St. John или посетете кралската ботаническа градина на север. Но най-много забележителности има на юг.

Вероятно първата, която ще срещнете по пътя си нагоре е

Mузеят на могилата (Museum on the Mound)

Както в Англия, така и в Шотландия, ни направи впечатление, че повечето платени атракции са именно с цел правене на пари от туристи, с огромна доза измислени факти и комерсиализиран сюжет. За сметка на това, безплатните музеи и забележителности са наистина стойностни.

Мuseum on the Mound е типичен пример за място, където напълно безплатно ще се полюбувате на първата оцеляла шотландска банкнота, едни от първите акции, както и как изглеждат един милион паунда. Също така можете да си извадите застрахователна полица от XIX век, както и да отключите сейф и да приберете наградата вътре, ако отговорите правилно на три въпроса (четете внимателно!). Ние (както може да видите на снимката по-горе) успяхме, с което много се гордеем. В магазина на музея се продават и редки британски монети. От там ви делят под 10 минути пеш до

Замъка (The Castle)

Замъкът датира поне от XII век и е най-посещаваната забележителност на Единбург. Опашките са километрични, така че силно ви препоръчваме да си закупите билет онлайн от официалния сайт на замъка. Билетът за вход е 13 GBP, който включва разходка сред богата колекция от оръжия, както и възможността да зърнете кралската корона в малка стаичка, пълна със стотици туристи. Поне гледката към града си струва, а магазинът на замъка е един от най-евтините за туристи (и на двете може да се насладите и без билет). Ако ще ходите в замъка, направете го по обяд. Тогава тълпите са най-големи, разбира се, но пък имате възможност да видите изстрел от оръдие. Изстрелът се произвежда точно в 13 ч. всеки ден, като по този начин някога корабите са сверявали часовниците. Дори и да не го видите, непременно ще го чуете, така че не се стряскайте!

След замъка ще тръгнете по т. нар. Кралска Миля (The Royal Mile). Слизайки от замъка, отдясно се пада

Музеят на уискито (The Scotch Whisky Experience)

Поради факта, че канализацията в Единбург е била изградена от дърво, в столицата на Шотландия болестите и чумата дълго време са върлували и тръшкали дори яки мъжаги. Ето защо последните започнали да пият уиски наравно с водата, именно за дезинфекция…

В родината на уискито, естествено има и Музей на уискито. Срещу 12 GBP ще ви сложат в бъчва и ще ви запратят да изучавате тайните на дестилационния занаят, видовете уиски, историята му, както и да видите колекция от над 3500 бутилки … Напълно безплатно можете да влезете и да разгледате магазинчето към музея, откъдето да си купите сладко от горски плодове, високопланински мед, колекция малки шишенца за спомен или дегустация, както и 58-годишно уиски на скромната цена от 12 000 паунда.

Отляво на Royal Mile (идвайки от замъка) се намират магазинче за тартанови парцалки от „шотландски“ кашмир и вълна (Made in China) и интересният музей за оптически илюзии

Camera Obscura

Входът за музея е 9 GBP, а там ще намерите различни светлинни ефекти, холограмни изображения, оптически измами и да не забравяме, изглед от покрива на сградата. Официалният сайт е тук.

А надолу по Royal Mile, неминуемо ще стигнете до

Катедралата „Сент Жил“ (St Giles’ Cathedral)

Катедралата Saint Giles е чудесно място да поспрете и да починете няколко минути (въобще след Рим открихме, че катедралите са страхотно място да починеш и да се полюбуваш на архитектурните шедьоври). По почти черните камъни може да се досетите, че сградата е построена преди много време (854 г.), а по невероятният звук на органа ще откриете, че сте нацелили една от петте служби (ежедневно).

Надолу по Кралската миля е следващата атракция:

Уличката на Мери (The Real Mary King’s Close)

The Real Mary King’s Close е една от уличките, които са останали запазени под днешните сгради на Единбург. Атракцията зове с гръмкото „Истински улици, истински хора, истинска история“, но… истината е друга, както вече споменахме за платените атракции като цяло.

Тъмните подземни улички се оказаха досущ като не толкова тъмните тесняци между съседните сгради… Рекламата разказва за четири души-актьори по време на обиколката – чистачка, търговец, дъщеря и прислужница, но се оказа, че просто всеки от актьорите поема една група и разказва измислени истории, които са ме плашели, когато съм бил на 3 години… Изобщо не си струва 10-тината паунда по наше мнение, а не искаме и да си представяме какво е в другите подобни подземни атракции, при условие, че тази се сочи за най-добрата.

Ето защо предлагаме да кривнете малко от Милята и да продължите на юг към

Националния музей на Шотландия (National Museum of Scotland)

Mузеят е безплатен, но вътре ще откриете доста интересни неща… От болид до овцата „Доли“, от стан за тъкане на тартан до робот, редящ кубчета с името ви! Музеят е много интересен, така че си отделете поне два-три часа. Между другото, учудихме се, че компютър, на който сме работили допреди няколко години вече е в музея като експонат… Толкова ли остаряхме?

Малко по-южно е

Гробището Blackfriar’s и Хари Потър-кафенетата

Доста трябваше да се поровим преди да разберем, че авторката на „Хари Потър“ Джоан Роулинг всъщност е била в повече от едно кафене, докато пишела първата част на книгата. Ето защо спокойно може да се набутате в някое от кафенетата около Blackfriar’s Street и да усетите призрачно-магьосническата атмосфера. Като че ли най-сериозният претендент oбаче е кафенето The Elephant’s House, с изглед към гробището. Понеже няма да имаме друга възможност, нека освен чай и кафе ви препоръчаме: хагис (haggis) – шотландски бахур от агнешки дреболийки, овесено брашно, лук и подправки; шотландски oвесени сладки (оatcakes) и хлебчетата (butter bread), които се продават из цяла Европа, но пък са си шотландски…

Колкото до гробището, позволете си да се изгубите вътре сами, доста е зловещо… Една от забележителностите е териерът Greyfriars Bobby, който прекарал 14 години на гроба на стопанина си. Кученцето било погребано при хората заради предаността си и статуята му може да се види.

В самото гробище е поредният туристически лапни-шаран, където ще ви предложат да влезете в тъмниците и да видите полтъргайст, който се появява при всяко посещение на туристите…

Не, мерси! Продължаваме към

Калтън Хил (Calton Hill)

В тази част на града се намират Шотландският парламент, монументите на Нелсън и Стюарт, мемориалът на Робърт Бърнс („В цъфналата ръж“), дворецът „Холирууд“, а Arthur’s Seat е само на 20 минути пеш от края на Кралската миля.

Панорамните гледки към хълма са неповторими (ето защо една от тях ще е шапка на блога ни за известно време), а вече е официално доказано, че Аrthur’s Seat (Престолът на Артур) няма нищо общо с Артур, а е просто „Archer’s Seat“, променено от типичния шотландски акцент.

В този район е и Dynamic Earth 4D, ако ви се ходи на триизмерно кино (12 GBP).

Като казахме акцент, непременно трябва да си откриете някоя кръчма (пъб) за вечерта, където не е пълно с туристи. Типичен пример: The Cramond Inn‎, 30 Cramond Glebe Road, Edinburgh, Midlothian EH4 6NP, United Kingdom.

Кралският кораб „Британия“ и океанът са наблизо… Всъщност, за океана не е съвсем вярно, защото той идва и си отива, както и в Саутпорт, така че ако не сте виждали как океанът влиза 4-5 км навътре, оставяйки гол бряг, идете!

За финал

И понеже Единбург е неизчерпаем, а постът стана доста дълъг, нека го приключим с подходяща песен за шотландски пъб, в случай, че дузина пияни шотландци по килти се съберат около вас, почерпят ви с уиски и започнат да крещят хорово с типичния си акцент „Дринкх, дринкх, дринкх, дринкх…“:

Well, a Scotsman clad in kilt left the bar one evening fair
And one could tell by how he walked that he’d drunk more than his share
He fumbled ’round until he could no longer keep his feet
And he stumbled off into the grass to sleep beside the street.

About that time two young and lovely girls just happened by
One says to the other with a twinkle in her eye
See yon sleeping Scotsman so strong and handsome built
I wonder if it’s true what they don’t wear beneath the kilt?

They crept up on that sleeping Scotsman quiet as could be
Lifted up his kilt about an inch so they could see
And there behold for them to view beneath his Scottish skirt
Was nothing more than God had graced him with upon his birth!

They marveled for a moment then one said we must be gone
Let’s leave a present for our friend before we move along
As a gift they left a blue silk ribbon tied into a bow
Around the bonnie star the Scots kilt did lift and show.

Now the Scotsman woke to nature’s call and stumbled towards the trees
Behind the bush he lifts his kilt and gawks at what he sees
And in a startled voice he says to what’s before his eyes
Oh, lad I don’t know where you’ve been but I see you won first prize!

Миналия октомври бяхме в Германия и се разходихме от Франкфурт до Кьолн и обратно. Обещахме, че ще разкажем за престоя ни там накратко, но все не оставаше време. Но по-добре да спазиш обещанието си късно, отколкото да не го спазиш въобще…

Пътуването от София

Пътувахме с Lufthansa и останахме много доволни от това. Естествено, има и по-евтини варианти за придвижване, но когато си натрупал точки покрай бизнес пътуванията (програмата се нарича Miles & More), а освен това си с малко бебе и ти трябва много багаж, сметката в крайна сметка излиза. Има и още една врътка, за която ни светна Ива (много благодарим!). Ако си доплатите 25 EUR към цената на полета, можете да използвате цялата мрежа на немските железници, за да достигнете до която си искате точка на Германия – изключително удобна опция.

Ние също не изпуснахме възможността първият влак в живота на Вики да е влакът-стрела (а и самите ние не се бяхме качвали на такъв) и от летището във Франкфурт за по-малко от час достигнахме до Кьолн с Inter-city Express (ICE). За сравнение, това е да вземете София-Видин за 1 час (други два примера: София-Асеновград, София-границата с Гърция)… Кога ли ще се случи с БДЖ?

Кьолн

Едно от най-бруталните неща на Кьолн е, че излизайки от входа на Централна гара, моментално се озовавате пред най-голямата забележителност на града – Кьолнската катедрала, за която вече писахме подробно. Какво можете да видите оттук нататък?

Имате няколко варианта:

Вариант 1: На изток. Можете да тръгнете на изток и практически веднага да прекосите р. Рейн по прословутия ж.п. мост над реката. Ако изберете този вариант и сте с любимия си човек, непременно си вземете и катинарче. Така ще можете да „заключите любовта си“ за металната ограда на моста, а ключето от катинара да хвърлите в реката, както са направили хиляди влюбени:

Ние също допринесохме за увеличаването на теглото на моста с няколко грама (открийте катинарчето сами):

След като преминете моста, пред вас ще се появи висок небостъргач, известен като Триъгълника. Срещу няколко евро можете да се качите на върха на сградата и да се насладите на чудесната гледка, но за това има и друг вариант. Ние качването на небостъргачи си го оставихме за Франкфурт, но за това – малко по-надолу… И понеже забележителностите от тази страна на реката не са чак толкова много, може да ви хрумне да се върнете по моста Deutzer Brücke, под който видяхме корабче с огромен шах и мини-голф на палубата:

Имахме възможност да видим и подвижната статуя на сивия автобус пред една от болниците:

Тази статуя се мести из германските градове на всеки няколко месеца и символизира сивите автобуси, с които над 200 000 души с недъзи или умствени увреждания са извозени и убити в газове камери, оставени са да умрат от глад или са отровени с лекарства. Повече информация – тук. В днешно време обаче отношението към инвалидите е съвсем различно. Практически можете да обиколите Кьолн надлъж и нашир с инвалидна количка и без придружител. Удобно бе и за хора като нас – с бебешка!

А сега да оставим за малко този бряг на р. Рейн и да се върнем там, откъдето започнахме – Кьолнската катедрала. Край на вариант 1.

Вариант 2: На запад. Всъщност югозапад! От Кьолнската катедрала в непосредствена близост ще попаднете на няколко музея: Римско-немски, Музей на приложните изкуства и музея Лудвиг. В крайна сметка, в един момент ще трябва да завиете повече на юг, отколкото на запад и да се озовете на търговската улица (виж вариант 4).

Вариант 3: На север. На север следва да се подготвите за дълга разходка по кея на р. Рейн и да се разходите чак до следващия мост (Zoobrücke). Малко преди моста има миниатюрен парк с интересни скулптури – Kulturpark:

Преминава се за 10-тина минути, след което се озовавате на входа на Кьолнската зоологическа градина с прилежащите ѝ аквариум, магазин за сандвичи и продавач на балони.

Ние я пропуснахме, тъй като за пълното й разглеждане ще ви трябват поне половин ден и 15 EUR/възрастен. Непосредствено до нея е ботаническата градина с безплатен вход, за която писахме подробно:

Още нещо, за което не ни остана време, но не ни пречи да ви посъветваме: Ако се озовете в този район по залез слънце, непременно се възползвайте от въжените кабинки над р. Рейн – казват, че гледката била най-красива именно по това време на денонощието… След толкова ходене най-вероятно ще сте уморени, така че тук е моментът да ви кажем, че общественият транспорт на Кьолн е добре структуриран и лесно можете да стигнете от всяка до всяка точка. Машини за билети има на всяка спирка, както и вътре в самите влакчета, но за тях трябва да имате подготвени монети.

Вариант 4: На юг. Може би най-атрактивната посока от Катедралата е именно юг. Дали ще вървите по реката, където ще видите десетки улични артисти, китни кафенета и пристана на корабчетата за разходка (с които можете да направите кратка обикола, както и да отидете до Бон, Кобленц, Линц, Рюдесхайм, Мьозел, Майнц и още няколко съседни населени места) или пък ще седнете в някое от заведенията и ще се наслаждавате на чаша „Кьолш“ (типичната кьолнска бира) с пържени картофки и вурстчета, оставяме на вас…

Може би тук е мястото да кажем няколко думи за бирата Кьолш, приготвена по строги немски правила – има сламен цвят, мек и лек вкус, но и високо съдържание на въглероден диоксид. Поради този факт бирата има качество да успокоява стомаха, подобно на нашата газирана вода. Произвежда се от няколко пивоварни – Gilden, Sester, Sion, Küppers, Kurfürsten, Richmodis, Severins, които пък са купувани от по-големи такива, продавани на трети и т. н. Освен вкусът, общото е и чашките, в които се сервират – 200 мл „мензури“, наричани „щанге“. За по-големи компании се носят по този начин:

И понеже двестаграмките влизат „като в къртичина“, както се изразява един мой познат, много е готин и начинът, по който отбелязват примерно пет изпити бири:

Предполагаме, че носенето на гумичка за триене на молив е строго забранено в немските кръчми Иначе вървейки по кея видяхме най-уникалното изобретение EVER: подвижен вело-бар – плащаш, сядаш, въртиш педалите и пиеш бира на корем с весела компания! Очакваме ентусиазирани наши читатели с инвеститорски дух да въведат подобна атракция в големите градове още това лято – ние ще се включим!

Достатъчно за бирата в Кьолн… Продължавайки на юг, ще стигнете до другия край на вече споменатия мост Deutzer Hängebrücke. Там е и огромният хотел Maritim, в който се настанихме именно заради сравнително добрите отзиви и добрата локация… Мебелировката в стаите е поостаряла, но пък за сметка на това фоайето с размер на средно голям мол, рецепцията и общите части на хотела с мрамор, позлатени външни асансьори, саксии и кошчета за боклук накараха Биляна да се чувства като във филма „Хубава жена“:

Само на пет минути оттук по кея е Музеят на шоколада (за който разказахме подробно), както и още няколко музея, за които не остана време (като например Музеят на спорта).

Да преминете през сградата на хотела е и най-лесният и приятен начин да се придвижите от кея до началото на търговската улица, простираща се между станциите Heumarkt и Neumarkt – вече писахме подробно и за това. Това, с което приключихме разказа си за пазаруването в Кьолн, бе, че шопингът продължава до късно вечер:

Трафикът и хората дори се увеличават късно вечер, а типичното „капанче“ в Кьолн изглежда така (някакси успяхме да съберем всичко в една снимка):

Какво имаме предвид:

• бирата идва веднага;
• радиаторна печка отоплява улицата – не е много енергийно ефективно, но е по-добре от нищо – октомври е хладен в Германия;
• одеялце за всеки посетител – поради същата причина;
• свещичка, която да ви сгрее душата – незнайно защо, електронна, а не восъчна;
• пепелник – навън може да се пуши;
• меню с ценоразпис на всичко пред входа – явно ги задължават.

Страшно ни впечатли и как народът се редеше на опашка за бира в едното заведение, докато другото стоеше съвсем празно:

Колкото до следващата снимка, Петър просто искаше да снима огромната опашка от чакащи пред баровете таксита… Честно!

Но дори и да сте решили просто да се разходите през нощта, Кьолн си остава уникално красив, интересен и учудващо романтичен:

Лягаме си уморени… Колко дни мислите ни трябваха, за да видим всичко това? Пет дни, седмица, месец? Истината е – точно 48 часа! Но съветът ни е: за да се насладите истински на Кьолн, ще са ви необходими минимум 4-5 дни.

Ставаме рано. Отзивчив турски таксиджия ни откарва от хотел „Maritim“ до гарата. Разстоянието е около километър. „Йеди еуро, комшу“ (7 EUR) и след минути сме във влака…

Питаме Вики (леле, колко мъничка е била само!):

– Как прави влакчето?

– Фиуууу….

Някои неща се променят с времето! Само час път, десетина детски песнички и отново сме във…

Франкфурт

Имаме по-малко от половин ден, планът ни е стриктен, затова и слизаме на точно определената станция (Konstablerwache). Знаехме, че Франкфурт е по-скоро бизнес-център, но не сме и предполагали, че ще е такова мъртвило в неделя сутрин – само един заспал на пейката просяк и няколко заблудени като нас туристи…

Спускаме се към Музея на холокоста – нямаме време да влезем, но стената с 12 000 имена на убити евреи говори достатъчно…

Продължаваме надолу и стигаме до брега на р. Майн. Може би сме спали в часовете по география, но не знаехме, че Рейн е близо 10 пъти по-пълноводна от Майн. Но и Майн впечатлява с 527-те си километра дължина:Скоро към нас приближават лебеди – българските царевични пръчици (реклама: „Зайо Байо“) определено им харесват!

Градът постепенно се пробужда и около нас се напълва с хора. Част от тях идват с трамвай, чиято спирка е до кея. Естествено, всичко, което може да остане зелено е зелено!

Продължаваме към прочутия площад Рьомер. И изненада – строително-ремонтни работи:

Все пак, не сме дошли съвсем напразно – по-голямата част от площад „Рьомерберг“ е отворена за туристи.

Трикорпусната сграда по-долу е от Средновековието, нарича се „Рьомер“ и е една от най-важните забележителности на града. Някога трите къщи са били собственост на местните занаятчии.

През 1405 г. тези къщи били купени от градския съвет на Франкфурт, като една от къщите била избрана за кметство. На това място са били короновани кралете на Германия, затова и в кметството имало стая, наречена „Зала на кралете“. През Втората световна война голяма част от „Рьомер“ и околните сгради са били разрушени от бомбардировките, но благодарение на запазените подробни архивни документи, днес е напълно възстановена и ако имате късмет, може дори да влезете вътре.

Ние обаче продължаваме към вече оживеното „стъргало“ на Франкфурт:

Отбиваме се за кратка почивка и един последен „прос’т!“ (на немски „Наздраве“ е „Prosit!“):

Биляна си поръчва спагети:

– Спагети?!! – учудва се Петър – Все едно да отидеш в Италия, да седнеш в пицария и да удариш една свинска вратна пържола…

Биляна и до днес се кълне, че това били най-вкусните спагети в живота й… (Петър: „Май ще взема да си поръчам свинска вратна пържола в някоя италианска пицария!“). Подгонваме гълъбите по площада и 80-сантиметровата тогава Вики застава на фона на 200-метровите небостъргачи в „ситито“:

Предварително сме си набелязали Main Tower. Плащаме си входа (по 5 EUR за Петър и Биляна; Вики и всички деца до 6 г. влизат безплатно) и след щателна проверка тип „летище малко след сигнал за бомба“ ни пускат да се качим в асансьора…

Асансьорът качва 56-те етажа за 45 секунди. Ако предпочетете стълбите, очакват ви само 1090 стъпала

Скоро пред нас се разкрива красивата гледка на Франкфурт. Огромните небостъргачи сега са леко под нас. Виждаме и ж.п. гарата, към която трябва да се устремим скоро (в долната лява част на снимката):

От другата страна пък имаме страхотна гледка към р. Майн и вече изминатата от нас централна част на стария град (в дясната част на снимката):

Вики се радва, че се наслаждава на всичко това от два метра по-високо:

Няма как – времето за полета ни наближава и се отправяме към ж.п. гарата. Тя обаче не ни очарова – тъмни балкански, а и азиатски субекти ни гледат подозрително, докато се разминаваме; дюнерджийниците и секс-шоповете са повече от книжарниците и хранителните магазини, а в самата гара са ви необходими поне 10 минути и 50 цента, за да откриете единствената тоалетна, където се чудиш кое е по-отвратително – опашката от чакащи или вонята, която се носи отвътре…

Въобще Германия се е променила значително (или поне това е впечатлението ни): когато Петър беше в Берлин през 2000 г., обстановката беше буквално стерилна – нямаше кьораво есенно листо по улиците, нямаше графити, нямаше неправилно паркирали автомобили, камо ли пък в зелените площи, които винаги бяха с перфектно подстригана трева… за разлика от 2011 г.:

Нещо друго, което впечатляваше тогава – вестниците просто си стояха на улиците и хората чинно пускаха стотинка, взимаха си вестника и си продължаваха по пътя. Днес вестниците са здраво заключени в метални кутии, облепени, изподрани, с графити… започваме да разбираме възрастните немци, които не са щастливи от факта, че Германия е част от ЕС…

А дали е така и в столицата Берлин, ще знаем съвсем скоро. На Петър му предстои пътуване по повод международното изложение за потребителска електроника IFA 2012…

На Биляна и Вики нищо не им предстои по това време, така че приемат предложения за Тайланд, Коста Рика, Япония, Малдивите, Бразилия и кварталните кафенета в София. До скоро!

В тази публикация ще намерите информация за:

• Пътуване от София до Истанбул и обратно;
• Градски транспорт в Истанбул;
• Площад „Султанахмед“
• Църквата „Св. София“ (Hagia Sofia);
• Потъналият дворец (Cisterna Basilica, Yerebatan Sarayı);
• Площад „Таксим“, Трамваят на носталгията и главната търговска улица;
• кулата и мостът „Галата“
• Пазарът на подправките (Еминьоню)

И двамата сме били в Истанбул и преди (Петър даже има подробна публикация от 2008 г.). Но не ни се беше случвало да отидем заедно… Е, отидохме, видяхме, омагьосахме се. Определено много полезна ни беше публикацията „Програма максимум“, с която се подготвихме предварително. Браво на автора! А ние толкова се вдъхновихме от Истанбул, че дори променихме дизайна на блога с ориенталски мотиви…

Но да ви разкажем за преживяното все не оставаше време, а този пост ни се получи малко като самия Истанбул – създаван и променян дълго време, голям, живописен, контрастен и парадоксален… колкото и подробно да пишеш, няма как да разкажеш всичко, защото историята е навсякъде. Един цитат (взет от тук) по темата: Истанбул не е за един дъх. Не е. Как би могло? Това не е само Истанбул. Това е още Цариград, Константинопол, Византион.  Това е бляскав, великолепен образ на кажи-речи цялата История…

И като стана въпрос за история, нашата започна в една късна петъчна вечер от Централна автогара София.

Автобусите за Истанбул са винаги нови и на ниво. Освен традиционните почерпки, този път заварихме инфотейнмънт система на всяка от седалките (с ужасен интерфейс, за съжаление). Телевизията е турски сателитни програми, но има и live камера, която показва пътя пред вас… скука! Заспиваме… Събуждаме се на границата. Проверката минава цивилизовано и сравнително бързо, а Duty Free-то прилича повече на мол и няма нищо общо с порутените павилиончета отпреди няколко години. Тоалетната обаче се плаща – подгответе си турски лири най-добре.

Сутрин е. Вече сме в Истанбул. След кратко лутане из автогарата намираме метрото. За да ползвате градския транспорт е необходимо да се сдобиете с червени жетончета, които се продават на цена 2 лири от специални автомати в близост до спирките.

От автогарата (Otogar) взимаме метрото до последната станция (Aksaray). На картата ни е показана топла връзка между метрото и трамвая. Истината е малко по-различна. За топла – топла е връзката! Още от сутринта термометрите са ударили 30 градуса. Но да вървиш почти километър пеш с багаж си е малко прекалено. Продължаваме с трамвая до Sultanahmet и намираме хотелчето ни…

„Djem“ е малко бутиково хотелче (официален сайт), сгушено в малките улички зад Синята джамия. Всички материали на мебелировката в хотела са традиционни турски. Стаите са малки, но много уютни. Има и безплатен (жичен!) Интернет. Посрещат ни с чай, усмивка и карта на Истанбул. Хвърляме багажа и започваме разглеждането на забележителности…

Площад Султанахмет

Площад Султанахмет е свидетел на всички периоди на града и тук се намират монументи още от дълбока древност. Формата на площада прилича на хиподрум и това не е случайно – някога наистина е бил хиподрум.

Египетският обелиск е един от най-древните паметници в Истанбул. Обелискът е пренесен през 390г. от Египетския храм на Аполон.

Доказателство за интереса и на немският крал Вилхелм Втори към този стратегически град е построяването на чешма на този площад. Тук е мястото да се заредите с прясна питейна вода (алтернативата е да си купувате бутилирана от малчуганите по улиците). Продължаваме към „Света София“.

„Света София“

Храмът „Света София“ в Истанбул безспорно е най-мащабният и най-внушителният исторически паметник, завещан от Византия. Сградата е толкова голяма, че буквално не се побира в обектива на фотоапарата. Входната такса също е безспорно мащабна и внушителна (20 лири на човек!), но определено си струва да влезеш… Брой посетители на ден: над 10 000 (това са над 3,6 милиона годишно), по 20 лири за вход пък са си 32 000 000 евро приходи само от билети! Тук е мястото да кажем, че опашките от туристи стават огромни още след 10 сутринта, а проверките на входа са близки до тези на летището, така че непременно идете възможно най-рано (най-добре в периода 9:02-9:17 ч. ). За тесния часови период може и да се шегуваме, но за опашките – никак…

Пред входа сме. „Св. София“ е първият типичен пример за византийско строителство и се счита от много хора за архитектурно чудо.  Ето и колко внушително изглежда когато се доближите…

Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г.

„Света София“ не е стриктна базилика, тъй като централният ѝ кораб, дълъг над 100 м. е доминиран от огромен купол с диаметър 31 м. и височина 56 м., поддържан от 4 пандантива. В дължина тежестта на купола се разпределя чрез поредица от полусводове, докато в ширина куполът се носи от 4 много масивни контрафорса, които обаче не се забелязват от вътрешността на църквата (това, както и останалата информация по-долу я взехме основно от Wikipedia и трябва да хванем Ники да ни обясни подробно какво е контрафорс, пандантив и полусвод)… Тази конструкция, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш „златният купол виси от небесата“. Поради прекалено бързия строеж (под 6 години), архитектурните нововъведения и сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история (558, 989, 1346 г.), но бива бързо възстановяван. Почти 1000 г. (до 1520 г.), Св. София е най-голямата катедрала в света! При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. Юстиниан изрича думите „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим…

И до днес все още „Св. София“ е четвъртата по площ в света. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. тя е превърната в джамия и поетапно са построени четири минарета в ъглите ѝ, а през XVI в. османският архитект Синан достроява странични подпори, които подобряват стабилността на постройката. След разпадането на Османската империя правителството на Турция превръща сградата в музей и от 1934 г. можем да видим следите от хилядолетната ѝ история по стените…

В средата на XIX в. на швейцарците братя Фосати е било възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този период е достроен минбар (това е мястото, откъдето имамът чете проповеди, а не мини-бар, с каквото го асоциира човек, ако вижда думичката за пръв път) и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка Мохамед и първите халифи.

Счита се, че този ремонт е унищожил напълно много от старите византийски мозайки, които до този момент са били просто замазани с хоросан. В горната част на купола е имало шесткрили ангели, но изображенията им са толкова неясни, че не се нае дали са били серафими или херувими…

В продължение на стотици, дори хиляди години всяка империя и всеки владетел са оставили по нещо от себе си върху стените на „Света София“ и човек наистина затаява дъх, когато се вгледа в детайлите…

Това най-добре личи на втория етаж (да не го пропуснете, ей!), където ислямът и християнството са буквално на една стена… ислямските символи (ляво) съжителстват с християнските (дясно) сред мрамор и геометрични мотиви:

Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на мъченица София, а на светата Премъдрост Божия (на гръцки: Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας), божествената страна на Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.

Поради сложната история на „Св. София“, голяма част от християнските мозайки са останали под хоросана и мюсюлманските изображения. Така дилемата кое точно да се запази и кое да се премахне не е била никак лесна за разрешаване. Чест прави на турците, че са оставили разкрити важните християнски мозайки, запазвайки баланс между християнската и ислямската култури… На снимката по-горе е една от най-големите и най-запазени мозайки – Христос с Дева Мария и Йоан Кръстител, датираща от 1261 г., отбелязваща връщането на църквата от римокатолическо към източноправославно владение. На снимката по-долу е детайл от тази мозайка, изградена от хиляди камъчета – сещате се сами защо човек настръхва като види нещо подобно!

Можем да ви разказваме още много, много, много, но нека излезем от огромната  „Св. София“ и пресечем улицата…

Потъналият дворец

Това е Йеребатан сарнъджъ (Yerebatan Sarnıcı), наричан още Потъналият дворец. Тъй като по-рано на това място се е намирала базилика, наричат го и „Цистерна на базиликата“. Представлява най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду около 60 такива в града. Тук се съхранявал резерв от питейна вода в случай на засушаване или обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, че Константинопол е имал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем.

Потъналият дворец е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. То е построено от император Юстиниян 532-542 г. През византийската епоха водохранилището е снабдявало с вода намиращия се наблизо императорски дворец и местното население. След завладяването на града от османците през 1453 г. то се използва още известно време за снабдяване с вода на султанския дворец „Топкапъ сарай“, но тъй като османците предпочитали течащата вода пред тази от цистерни, те изградили собствена водоснабдителна система. Цистерните потънали в забрава чак до 1544-1550 г., когато в Истанбул дошъл холандският пътешественик П. Гилиус/ Gyllius/. По време на своите обиколки той забелязал, че населението вади от Земята вода с кофа, а и също риба. При трудни условия Гилиус пропътува с лодка водната повърхност, като я измерва и преброява колоните. Своите изследвания той описва в пътепис и по този начин прави Цистерните известни на Западния свят. По-късно всеки пътешественик, посетил Истанбул, държал непременно да види и Цистерните. А на тези от вас, които не са толкова запалени по Древността, ще кажем фактите: Водохранилището е 140 м дълго, 70 м широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8 м. Разстоянието между колоните е 4,80 м. Голяма част от колоните са от по-стари постройки, направени са от един или максимум от два мраморни къса. 98 от колоните са с коринтски капители, а останалите са с капители дорийски стил. Цистерните побират 100 000 м3 вода. Пита се: ако знаете, че тук е снимана една от сцените на филма за Джеймс Бонд „От Русия с любов“ (1963 г.), колко кафета можете да изпиете в подземното заведение?

Между другото, за 5 EUR тук си направихме „султанската“ снимка (виж началото на поста), която стоеше дълго време в блога ни… Разхождайки се сред колоните, непременно обърнете внимание на една колона-уникат, наречена Пауновата колона… сещате се защо:

На две от колоните са запазени оригинали на Горгоната Медуза, служещи за цокъл на колоните. Едната глава на Медуза е положена настрани, а другата е положена странично. Поверието разказва, че глави на Медузата са вграждани в сгради с цел тяхната защита, а тъй като, също според легендата, този, който погледне Медузата в очите, се превръща в камък, то главите не са поставени в нормално положение,а обърнати, за да предпазят гледащите ги хора. Предполага се, че главите са донесени от по-стара римска сграда.

Във водохранилището има много добра циркулация и независимо, че се намира под земята, въздухът е изключително свеж и чист. В „Йеребатан сарнъджъ“ има и кладенец на желанията, в който според поверието ако хвърлиш монета и си пожалаеш нещо, то непременно ще се сбъдне… Излизаме!

Улиците на Истанбул

Продължаваме нашата разходка по площад Султанахмет и виждаме турци, които продават сочна, вкусна диня в жегата. Цената е 5 лири…

– Дръж ми апарата – казва Петър. – С този огромен обектив нищо не може да се спазари… И раницата ми подръж, ще *говоря* на турски.

Речникът на Петър е беден – знае „кафе“, „чай“, „кебап“, „кач’ пара?“, „комшу“, „мараба“, „буйрун“, „хаир“, „пахалъ“, „евет“, „зорлем гюзелик олмаз“ и да брои до пет, но е ходил в Китай и е станал много добър в пазаренето… (съответно макар че не разбира каква цена му казват продавачите, се пазари, докато я свали на нещо разбираемо, разбирайте 5 лири или по-малко)… Продавачът само му прави знак да изчака, докато обслужи няколко англичани и японци, след което продължаваме, ръфайки диня, за която сме платили 3 лири. Зад Синята Джамия има малък пазар с павилиончета, където също се предлагат килимите и то в комбинация. Един от продавачите е решил да се справи с жегата в автомобила си по оригинален начин…

Котките също много харесват килимите му, но да мъкнем килим по автобусите няма да стане…

Виж – шал може. Първоначално ни предлага натруфени шалове от изкуствена коприна, но бързо се разбираме и стигаме до два семпли, но много нежни шала, които ни допадат… Естествена коприна – няма как да я объркаш, когато току-що си пипал другата – по-приятна на допир, по-топла, не лъщи, има лека текстура и издава леко скърцащ звук при търкане. Пазарим се близо до половин час, накрая си тръгваме с видимо ядосан вид от магазина и продавачът ни настига, за да си стиснем ръцете… А Биляна има страхотен шал на супер цена, които бързо станаха два на още по-супер цена (в крайна сметка ги спазарихме двата за 30 лири + малко сувенирче подарък)…

Слизаме надолу, в посока Галата и се наслаждаваме на препълнените с локум витрини, китните магазинчета и ресторанти, където правят всичко пред теб, включително омесването на тестото…

Минаваме и покрай централна ж.п. гара Истанбул – като локация влакът пристига буквално до пристанището, така че от тази гледна точка пътуването с влак може и да е по-добрата алтернатива…

Излизаме от гарата и се озоваваме на…

Пристанището

Слънцето пече ярко и очертава силуетите на десетките минарета, а под моста „Галата“ и около него постоянно минават корабчета – разходка до Босфора, до Принцовите острови, до Златния рог и кой знае къде още…

Игнорираме подвикващите „капитани“ на кораби, нахалните викачи от ресторантите, „мисирите“ (така си нарекохме продавачите на печена царевица), просяците и рибарите, които се опитват да ни продадат улова си и минаваме моста. По тъмно тази част на Истанбул е не по-малко красива!

Нашият план обаче далеч не е изпълнен. Прехвърляме се на площад Таксим.

Площад Таксим

Името „таксим“ идва от арабски и означава „разпределяне“. На това място е била крайната точка на построения през 1731 г. водопровод, идващ от север и дълъг 23 км. По заповед на султан Махмуд І през 1732 г. тук е построено разпределително съоръжение, което отвеждало водата към различни градски райони.

Днес на това място има красиви шадравани, Паметникът на Републиката, няколко заведения… Тук е и крайната спирка на Трамвая на носталгията, както и мястото да кажем, че допуснахме грешка в предварителното си планиране.

Вървяхме пеш от моста „Галата“ до „Таксим“, което си е 3,5 km, голяма част от които яко изкачване и потене, след което хванахме Трамвая на носталгията и слязохме по средата на търговската улица, откъдето продължихме пеш до кулата „Галата“. Правилният начин е – от нос „Галата“ отивате до кулата „Галата“, от там си хващате носталгичния трамвай нагоре, разглеждате площад „Таксим“ и се спускате пеш спокойно и надолу по главната търговска улица…

Колкото до Трамвая на носталгията, силно го препоръчваме – за 3 лири ще се насладите на уникално преживяване, в което буквално се мушкате между хората, на сантиметри от тях. Направихме опит да заснемем кратко видео по темата:

Самата търговска улица съдържа всичко, което сме свикнали да виждаме по улиците на София, Париж, Барселона, Брюксел, Франкфурт и Кьолн. Световни марки, лъскави витрини, само е малко по-лъскаво и ориенталско…

Една от най-големите далавери и направо задължителна в жегите е да си вземете фреш. Най-изгоден е портокаловият, на цена 1 лира за 200 мл чашка. Как да не се изкушиш, особено когато е зверска жега? Продължаваме към…

Кулата „Галата“

Кулата Галата, наричана още Кулата на Христа от генуезците и Голямата кула от византийците е издигната през 528 г. по времето на император Юстиниан. Първоначално е построена от дърво в квартала на генуезците, а през 1433 г. е достроена от камък. В османският период, в различни години, са се намирали хамбари, затвор, морски фар, пожарна кула.Според легендата, в османският период, Ахмед Челеби Хезарфен, изпитвайки своето изобретение за полет с крила, прелетял от тази кула до противоположната на азиатска страна – Ускудар. Висока е 67 метра, като в нея може да се влезе, стига да сте там в работно време (9-20 ч.)
В противен случай може да ударите по една бира и да люпите семки с местната младеж, точно под кулата…

Ние обаче сме уморени от дългия ден, така че се прибираме към хотела. Площад Султанахмет и Синята Джамия изглеждат невероятно вечер.

В началото на ден 2 директно се отправяме към Долмабахче Сарай – дома на последния султан на Османската империя и на първия президент на Турция… Знаем, че трябва да сме там рано, в същия часови интервал като за Св. София Последната спирка на трамвая ни закарва до джамията и часовниковата кула.

Кулата е построена от султан Абдул Хамид II, висока е 27 м и е чудесен ориентир за входа на двореца, който ще ви посрещне с прекрасна градина…

Цените на музеите в Турция обаче хич не са приятни, а и има и специално увеличение за чужденци…

Били сме в Лувъра в Париж, Музеят на шоколада в Кьолн,  Сант Анджело в Рим, леденият бар в Барселона, замъкът в Единбург и Парламентът в Букурещ, посетили сме десетки, дори стотици туристически забележителности, но 70 лв. за вход на двама души за музей не ни се беше случвало да даваме… На всичкото отгоре, вътре в двореца и в харема е забранено да се снима. Който иска да гледа, да започне от тук и официалния сайт http://www.dolmabahcepalace.com/… Ние имаме снимки на един изключително нахален паун, който Петър дебнеше в продължение на 40 минути, докато снима това:Погледът на пауна ясно изразява отношението му към ценовата политика на музея. За нас определено има какво да се види, но нормалната цена за вход би следвало да е 10, максимум 12 EUR според това, което видяхме вътре… Иначе музеят се пълни въпреки всичко и на излизане, входът му изглеждаше така:

Възползвахме се от наличието на хора наоколо и помолихме една украинка да ни снима…

Ако се вгледате много внимателно над главите ни, ще видите ето този прекрасен фонтан…

Портата на двореца също заслужава внимание…

Музеят се намира точно до морето и точно до входа има едно заведение, където са заснети много драматични разговори от „Перла“, „Листопад“, „Мечтатели“ и другите турски сериали, в случай, че сте им фенове разбира се…

Мятаме се на трамвая и слизаме на Капалъ чарши. Малко трудно разбираме, че Капалъ чарши в неделя си е баш „капалъ“, демек „затворена“ в неделя, но след това се отправяме по малките улички в посока Мисир чарши, докато постепенно излизаме на пазара до ж.п. гарата и пристанището.

Пазарът на подправките

Пазарът на подправките (Еминьоню) e най-старият пазар в Истанбул и вторият по големина след Капалъ чарши. Има гълъби, хора, локум, билки, ядки, сушенки, маслини, риба, цветя, къна, сувенири и пойни птички.

(Тук вече изпадаме в лек културен шок, но…)

Пазарът е едно от малкото места, откъдето можете да си купите странни стоки, като пиявици например…

В миналото е бил известен и като Египетския пазар заради многото подправки, внесени от Египет.

Купуваме си това-онова и откриваме, че след толкова ходене, краката зверски ни болят. Около пазара просто няма къде да се седне, така че с прибежки и припълзяване от кафене на кафене се добираме до парка на Топ Капъ и релаксираме край чудесния градски шадраван.Нагледали сме се на Истанбул за следващите няколко години. Болят ни краката, потни сме, останали сме с 6 лири (4 за път и 2 за WC)… Взимаме си багажа от хотела, където ни изпращат също толкова сърдечно, колкото и ни посрещнаха, след което се замъкваме към автогарата, за да може този пост да приключи там, откъдето започна. Sonunda. Край.

„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“

– Елиас Канети, австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Русе

Като човек, който обича да пътува (от една страна) и човек, прекарал над 20 години от живота си в Русе (от друга страна) не мога с лека ръка да отхвърля факта, че дълго време не мога да открия кратък туристически пътеводител за един от най-любимите ми градове в света. И, както казва Марк Твен, когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Бърза история на Русе

Русе е град на над 2300 години. Възниква като тракийско селище, след което добива и първото си официално име по римско време – Сексагинта Приста (Пристанище на шестдесетте кораба), основано вероятно от римския император Веспасиан (69-79). С вековете градът има много имена – Пристис, Пристаполис, Роси, Руси, Русчук. По време на Първото и Второто българско царство градът е малка крепост, но след Кримската война Русчук става административен център на Дунавския вилает, обхващащ целия регион Варна, Тулча, Търново, София и Ниш. Управителят (Мидхат паша, изключително образован и активен реформатор) е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Ето само част от нещата, които са се случили за първи път в Русе:

• първата печатница в България (1864 г.)
• улиците получават имена за първи път в България (1865 г.)
• първото земеделско стопанство в Османската империя (1865 г.)
• първата метеорологична служба (1866 г.) и метеорологична станция у нас (1883 г.)
• първата ж.п. линия в България, маршрут Русе-Варна (1866 г.)
• първата Фабрика за алкохолни напитки в България (1870 г.)
• първата пивоварна фарбика у нас (1876 г.)
• първият град с градоустройствен план в България (1878 г.)
• първият флотски духов оркестър (1881 г.)
• първата фабрика за обработване на кожи (1881 г.)
• първата българска фабрика за сапун (1883 г.)
• първата плетачна фабрика (1887 г.)
• първата търговска камара (1889 г.)
• първата фабрика за мебели (1890 г.)
• първото българско акционерно застрахователно дружество “България” с централа Русе и със свои клонове в София и други градове на страната, както и представителства в Цариград, Солун, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид и Берлин. (1891 г.)
• първата българска химическа фабрика (1895 г.)
• първата публична кинопрожекция в България (1897 г.)
• първият асансьор в България, функционирал по американски образец (1897 г.)
• първата българска фабрика за железни ролетки (1898 г.)
• първата българска фабрика за мелнични машини (1898 г.)
• първата в страната фабрика „Експрес“ за велосипеди, грамофони и др. метални изделия (1906 г.)
• първият църковен орган в България (1907 г.)
• първата българска фабрика за железни кревати и мебели (1908 г.)
• първото кино в България, наречено “Модерен театър” (1911 г.)
• първата българска пътническа линия в корабоплаването Русе – Видин (1935 г.)

През 1879 г. Русе е едни от най-напредничавите градове на Стария континент и е сравняван с Виена, Будапеща и останалите търговски и културни средища на Централна Европа. Именно той е „вратата” за навлизане на всички новости в българските земи както от този регион, така и от Русия. Затова е и един от сериозните кандидати за столица на България, но поради непосредствената си близост с румънската граница и липсата на каквато и да било естествена защита, освен лесно преодолимия за тогавашната военна техника Дунав, отпада в по-нататъшните дискусии.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

След Първата и Втората световна война и завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. През епохата на социализма с построяването на Дунав мост през 1954 г. и последвалата бърза индустриализация на страната Русе се превръща в голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето, електрониката, приборостроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е ново, голямо пристанище и технически университет. За съжаление, в началото на 80-те години Русе отново навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод, който обгазява с хлор града в продължение на десетилетие и се отразява негативно върху неговото развитие. Градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции едва след влизането на България в ЕС. Днес Русе е известен с прекрасния си център, празните молове и неучтивите сервитьорки Голяма част от историята на града е запазена в неговите улици, сгради и забележителности, за които ще разкажа накратко в тази статия.

Бърза география на Русе

Както знаете, Русе се намира на северната ни граница. Ако погледнем града през погледа на особено образован румънски щъркел, летящ на юг, Русе ще изглежда горе-долу така:

Градът се явява едно Т-образно кръстовище между пътищата за София (Бяла, В. Търново, Пловдив), Варна (Разград, Шумен) и Букурещ (Дунав мост, Гюргево, Силистра).

Пристигане с влак или автобус

Ако пътувате с влак или автобус, разходката ви в Русе ще започне от централната авто- или ж.п. гара. В Русе те са непосредствено една до друга, така че няма значение с какъв транспорт сте дошли (освен ако не е с кораб, но и за кея ще разкажем по-надолу).

Пристигане с автомобил

В случай, че сте дошли с автомобил, следвайте табелите с надпис „център“ и бързо ще се озовете на бул. „Борисова“, една от главните улици на града, свързваща центъра с гарата. В случай, че нямате GPS, съветвам ви да паркирате тук някъде, защото центърът на града е пълен с объркващи еднопосочни улички, които дори и за местните са същински лабиринт с изнервящ край Центърът на Русе има синя зона, така че гледайте знаците.

Снимка: Русе в снимки, Золтан Бела (публикувана с писмено разрешение)

Туристическа обиколка на града

Не е трудно да видите основните забележителности на Русе за по-малко от ден, ако не броим дълго обикаляне на музеите и изключим по-отдалечени обекти като Басарбовския скален манастир и Дунав мост. За по-подробно разглеждане обаче най-добре да си посветите уикенд.

Ето го и най-оптималният маршрут с обща дължина 10-тина километра:

Вижте Забележителности в Русе (Ruse Landmarks) на по-голяма карта

Централна ж.п. гара Русе

Автогарата и ж.п. гарата са долепени една до друга, но ако по някаква причина не сте били в сградата на ж.п. гарата, по-добро надникнете.

Снимка: Русе в снимки, Красимир Братанов (публикувана с писмено разрешение)

Русенската централна ж.п. гара е един от символите на града през 50-те и 60-те години на миналия век и е една от най-често изобразяваните сгради на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара. Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка и някога е била най-голямата ж.п. гара на Балканския полуостров, с три етажа, 34-метрова часовникова кула и тежките полилеи в катедралната зала за пътници, поръчани от Чехия. Наскоро гарата стана интересна и с чудесния флаш-моб, направен от клуб „Нашенци“.

ул. Борисова

От гарата се спуснете по улица Борисова. Тя я свързва с центъра на града (площад „Свобода“). Това е една от най-дългите, прави и красиви улици в града, на фона на която се редуват стари и съвременни сгради. По-добре е да се движите по левия тротоар от гарата към центъра – там има повече магазинчета, а и уникално вкусните сандвичи на „Бърза закуска Вяра“, които работят денонощно и са чудесно хапване за начало на туристическата обиколка.

Католическата Никополска Епархия

Снимка: Росица Тодорова (публикувана с писмено разрешение)

Ако не се зазяпвате по магазинчетата, за 10-15 минути би трябвало да сте пресекли бул. Скобелев. Завийте наляво точно след Икономическия техникум и в малката пешеходна уличка ще се натъкнете на Католическата Никополска Епархия, известна още като Къщата на банкера Иван Симеонов. Построена е през 1895 г. и в историята си е била семейно жилище, общежитие на Английската гимназия и къща за гости на община Русе. Ако продължите напред и сте следвали инструкциите, отдясно ще се появи градинка с малко пазарче (известно в Русе като „Американското“). Преминавате покрай Математическа гимназия „Баба Тонка“ (Петър е учил тук) и стигате до стария център на града – площад „Батенберг“.

Площад „Княз Александър Батенберг“

Снимка: Wikimapia

Площадът представлява красива градинка, с шадраван и Мемориал на българските войници, загинали в Сръбско-българската война 1885 година. Заобиколен е от няколко интересни сгради:

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

• Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей) – построен през периода 1882 – 1892 г., като по замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. В новоосвободена България, това е една от най-внушителните сгради. Върху фасадата й били поставени годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе.

• Старата поща – построена през 1930 г., до средата на 70-те год. сградата е централната поща на гр. Русе.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

• Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България. Само десет години след Освобождението, културни дейци с материалната подкрепа на Градската община слагат началото. Днешната емблематична сграда е била строена за Търговско-индустриална камара, завършена през 1911 г. Представлява ос, в която са наредени елипсовидно преддверие, петоъгълно фоайе и кръгло стълбище. Входът е обогатен с йонийски полуколони и е подчертан от масивен балкон с балюстрада, а корнизът образува арка, под която е монтиран часовник.

Снимка: Wikimapia.org

• СОУ „Христо Ботев“ – някога Първа мъжка гимназия „Княз Борис”, където е преподавал и Стоян Михайловски през 1892 г. Тук той написва химна на Кирил и Методий, който всички знаем – „Върви, народе, възродени…“. Това е и гимназията, известна сред русенци като „Бастилията“.
• Държавната спестовна каса е бившата банка на Братя Симеонови, сградата на ъгъла с ул. „Александровска“. Украсена е с много декоративни елементи, маски, медальони и монограми.

Продължаваме разходката си в посока пл. „Елиас Канети“. Ако сте дошли в градa сутринта и сте решили да разгледате Историческия музей, най-вероятно е време за обяд. Тук мога да препоръчам два ресторанта, в които храната е супер: Механа „Чифлика“ за традиционалистите (много добра и вечер), както и „Буда бар“ за почитателите на по-изискана атмосфера. Пускаме се надолу по „Славянска“, която свързва площадите „Елиас Канети“ и „Св. Никола“. Ако сте почитатели на дискотеките, най-известната дискотека в Русе е тук („Showroom“) – наложи ми се да питам приятели-тийнейджъри за тази информация.

Дом „Канети“

Снимка: Trygve W Nodeland

В края на улицата е „Дом Канети“, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядото на Елиас Канети, описан в книгата „Спасеният език“. Елиас Канети, както знаете, е роден в Русе и е носител на Нобелова награда за литература.

Покрай Дунава

Време е да видим и естествената северна граница на България – река Дунав. С леко изкачване по бул. Придунавски ще се озовете над кея. Тук има няколко неща, които заслужават внимание:

Снимка: Недко Иванов

• Православният храм „Свети Николай“ и католическият храм „Свети Павел от Кръста“ са един срещу друг. Ако сте чели внимателно по-горе, вече знаете, че в Русе се намира най-старият запазен орган в България. Той е монтиран в катедралата „Свети Павел от Кръста“ през 1907 г. и си стои вътре и до ден днешен. Органът е с романтично звучене и е единственият с пневматична трактура в Югоизточна Европа. Когато Великден съвпада за източноправославни и католици, тук се събират християни от три църкви (третата е арменската) – чувството е неописуемо!

• Кеят – през деня тези алеи са място за джогинг, разходка на кучета, каране на велосипед или романтично стоене на някоя пейка по залез слънце (залезът над Дунав си е чудесна гледка и е най-доброто време за снимки). Нощно време е място за пийване на биричка и говорене на глупости с добра компания. Вековна метълска традиция повелява: идете в Rockstar (зад съда), поръчайте си две кани боздуган (1:1:1:1:1:5 мента, водка, ром, бял вермут, червен вермут и Lift ябълка/спрайт/бира, те си знаят), изпийте ги на екс и се довършете с много бира и патриотични песни на кея.

Снимка: Официален сайт на МГ „Баба Тонка“

• Къща-музей на Баба Тонка – дейността и съдбата на Баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Къщата музей „Баба Тонка“ е открита на 2 юни 1958 г. в дома на петия й син – Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII и 70-те години на XIX в.

• Къща-музей на Захари Стоянов – Къщата-музей е открита на 3 март 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. В нея са показани лични вещи – обувки, връзка, шалче, първи издания на Захари Стоянов, произведения, траурни броеве на в.“Свобода“, намерени в гробницата му (отворена през януари 1978 г. за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците). Един от 100-те национални туристически обекта (заедно с Пантеона).

Снимка: Никола Груев

• Музей на градския бит – Къща музей „Градски бит на Русе“ – популярна като „Къщата на Калиопа“ сред русенци. Заема сграда, построена през 1864 г. В нея се е помещавало консулството на Прусия. Според предание къщата е била подарена на хубавата Калиопа (Мария Калиш), съпруга на пруския консул Морис Калиш, от влюбения в нея управител на Дунавския вилает Мидхат паша. Чудейки се как да ѝ направи подарък, без да породи съмнение, той решил да организира конкурс по стрелба с лък сред знатните дами в региона. За да е сигурен, че Калиопа ще спечели, наел професионален стрелец, скрит в храстите. Легендата сочи, че птицата била пронизана с две стрели… Така или иначе, къщата е оформена в стила на Леванта, нехарактерен за региона. Стенописите на горния етаж са изработени през 1896 г. от австриеца Шауесберг. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена (като цяло Русе неслучайно е наричан „Малката Виена“, много от западното влияние е достигало първо именно до този град по водите на Дунав).

Освен културна част, има и „масова“. Изборът от хапване и пийване в района също е добър. Моите препоръки:

• Ирландски пъб „Тераса“ – типичен пъб с бира и всякакви разядки към нея, с изглед към Дунава.
• Пицария „Рома“ – най-добрата пица в града и една от първите в България, типична италианска обстановка и даже има статуя-фонтан с римската вълчица.
• Сладкарницата на хотел „Рига“ – стига да нямате против високата соц-сграда: отново сте близо до Дунава, чудесно място за кафенце, има и детски кът.
• Ресторант „Понтона“ – намира се в леко по-забутаната част от кея, но си струва, защото храната е уникална, а хапвате направо В река Дунав, а не ДО нея.
• Ресторант „Виена“ – отново леко встрани от популярните места в Русе, но обстановката е изключително изискана и стилна, а деликатесите са невероятни.

Дунав мост

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Дунав мост не може да се види от кея – той е дооооста надолу по течението на реката, а тя се извива. Ако толкова държите, трябва да отидете до източната индустриална зона и да се наврете в едни тесни пристанищни улички сред складове, автоморги и изоставени цехове. По-добре говорете предварително със собственикът на ресторант „Понтона“ да ви разходи с корабче по реката – доколкото ми е известно, това е един от малкото читави варианти да видите Моста на дружбата.

А ние виртуално се връщаме към центъра на града…

Площад „Свобода“

Снимка: SKYMEDIA (публикувана с писмено разрешение)

Така да се каже, най-централната и може би най-красивата част на града е именно площад „Свобода“.

Животът на площада започва под формата на Градска градина, създадена по подобие на Борисовата градина в София, както и на Люксембургската в Париж през този период – тя е с желязна ограда, която вечер се заключва.

Построяването на символа на Русе – Паметникът на Свободата, започва през 1895 г., когато Стойчо Кефсизов, бивш опълченец и участник в боевете на Шипка възприема проекта като делото на живота си. Кефсизов е личност, неподатлива на корупция и политически амбиции, но за съжаление това не е достатъчно – оказва се, че парите не достигат. Тук идва решаващата помощ на русенци и особено на братя Симеонови – известни банкери и основатели на Търговско-индустриалната камара в града.

Според първоначалната идея фигурата трябва да бъде на цар Освободител. Но тъй като авторът ѝ – известният италиански скулптор Арнолдо Цоки – създава подобна статуя в София срещу Народното събрание, се взема решение фигурата да бъде на жена – символ на свободата. В едната си ръка тя държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877“. Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка.

Двата лъва също имат дълбоко символно значение – единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. Паметникът е висок 18 м и е доставен в Русе през 1907 г. Окончателно е завършен през 1908 г. и е осветен на 11.08.1909 г.

Около площада има няколко емблематични за Русе сгради:

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

• Драматичен театър „Сава Огнянов“ (известен още като „Доходното здание“) – архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Името произлиза от идеята сградата да носи доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти, архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната. Интериорът е също декориран с гипсови форми. На върха на сградата е поставена статуя на Нике – богинята на победата в сражения, спортни и арстистични изяви. Днес освен драматичният театър, в сградата се помещават няколко магазинчета, кафенета и русенският ресторант „Happy“.

• Съдебната палата – по ирония на съдбата, построена на мястото на някогашния цирк. Съдебната палата е открита на 28 януари 1940 г. и една от най-масивните сгради. Обърнете внимание на статуята на Темида над входа.

• Вдясно от Съдебната палата се намира сградата на някогашната банка „Гирдап“ – първата частна банка в България, основана през 1889 г. На покрива на сградата има часовник, под който поколения русенци си определят срещи.

• Сградата на Община „Русе“ – завършена е през 1985 г. и е построена за партиен дом с типичните за периода соц-елементи като червеникави прозорци и каменна облицовка. Русенци често я наричат “Кораба” заради специфичното архитектурно решение. Наскоро основата на сградата бе осветена в синьо, за да се подчертае тази прилика.

• Търговски центрове – цели два с големината на малък мол. Единият се намира зад Доходното здание на мястото на бившето кино „Роял“. Логично, носи името „Royal City Center“. На последния етаж има нелош бар с тераса и детски кът. Другият („Дунав Плаза“) се намира на срещуположната страна на площада, залепен за сградата на хотел „Дунав“.

• Градинки и шадравани – при хубаво време, може да отпуснете на сянка под дърветата в градинката, да пиете една студена вода от чешмичките, да си вземете една палачинка или сандвич от известните „А’Катми“ и да прекарате цял следобед в нищоправене сред спокойствие и зеленина.

Операта

Ако застанете пред сградата на Общината, така че Паметникът да е зад вас, в дъното на ларгото се вижда оцветената в керемидено Държавна опера – Русе, основана през 1949 г. Първата постановка e „Травиата“ от Верди. Пред операта наскоро инсталираха т. нар. „сух фонтан“. От личен опит с Вики можем да ви кажем, че изобщо не е сух, но пък е наистина красив. Въобще, ако можете да посетите централната част на града през деня и през нощта, ви очаква коренно различна атмосфера…

Църквата „Света Троица“

Снимка: pansy_burke

Непосредствено до Операта се намира църквата „Света Троица“ и Русенската митрополия. Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година и е един от малкото, издигнати по време на турско робство. Поради тази причина външността на храма е бедна и неизразителна – все пак не е можело да бъде по-висок от най-ниската джамия. Ето защо той е вкопан дълбоко на 4,5 м под земята, така че поне отвътре да изглежда висок. Днешният храм е трикорабна базилика с размери 15,60 и 31,20 м. Иконостасът на църквата е много оригинален. Все още не е изяснен неговият произход, изработен е през 1805 – 1807 г. Тогава са изографисани и иконите. Камбанарията има пет камбани… На 20.09.2009 г. с Биляна излязохме като семейство именно от тази църква.

ул. Александровска

Връщаме се обратно до площада и хващаме Александровска – главната търговска улица, намираща се точно до часовника. Тук е пълно с интересни магазинчета и кафенета чак до парка.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Ако досега не сте го забелязали, тук няма начин да го пропуснете – елегантната старинна архитектура е дело на десетки архитекти, инженери, техници и строители. В града работят ярки чуждестранни имена които изграждат ансамбловия облик на градската архитектура. Творчеството им е образец на стил „неокласицизъм“ и „сецесион“, характерни за Западна Европа от средата на XIX век до Първата световна война. Силно е влиянието на виенската школа и стила „модерн“, проявен в Русе предимно в орнамента: разгънати спирали, розети, растителни клонки и мотиви от животинския свят. В Русе има над 260 архитектурни паметника на културата, а по ул Александровска са оформени цели архитектурни ансамбли.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Ще минете покрай Градските хали (днес магазин СВА), създадени още през 1938 г.  Обърнете внимание на статуите, докато пресичате бул. Цар Освободител.

Продължавайки напред сред магазинчета и заведения (за минаващите късно вечер фенове на билярд, препоръчвам бившия билярд-клуб „Амброзия“, сега „Fight Club“), ще достигнете до кръговото, в центъра на което е Паметникът на Съветската армия, по-известен с простичкото „Альоша“. Вляво от кръговото са окръжната болница и поредният полупразен мол – „Мега Мол Русе“ (има картинг).

Парк на младежта

Пред вас се очаква да видите Дома на културата и “Вазата” – метално съоръжение, запълнено с пръст във формата на ваза, чиято повърхност е засадена с цветя.  Когато цветята израстнат и цъфнат, се получава уникално красиво творение на човешкия ум и ръце, което радва всички наоколо. Това е и входът на парка. Ако ви се разхожда, може да го направите пеш, но препоръчвам да си наемете велорикша.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Близо до „Вазата“ е специално изграден от големи каменни късове и стръмни пътеки Алпинеум – любимо място за байкърите. Централната алея, пресичаща парка по цялата му дължина, отвежда до сградата на Английската гимназия, която в миналото е била католически интернат. Наблизо има и няколко кафенета, най-известното сред които е „Баба Яга“.

А ако са ви останали поне малко сили, за да стигнете до Розариума, ще бъдете възнаградени с богатство от аромати и цветове. Той се намира в срещуположния край на парка, заедно с басейн, кортове и ресторант „Дунавски кът“ с добра кухня и детски кът с аниматор. Също препоръчвам!

Национален музей на транспорта

Ако тръгнете по лявата алея от вазата, минете покрай алпинеума, след още половин километър ще стигнете до стълбище, което се спуска към първата железопътна гара у нас, построена през 1866 година.

Днес тя е “Национален музей на транспортa” и е едно малко известно, но много яко място – особено ако обичате стари влакове или искате да се пробвате да карате дрезина. Преживяването е уникално!

Русенски университет

Снимка: Wikimapia

Ако излезете от парка и тръгнете по ул. „Янтра“, ще стигнете до входа на Русенски университет (уморените и гладните да пробват „Кръстникът“, любимо на студентите ресторантче с добра кухня и нелоши цени).

Снимка: Явор Коев (публикувана с писмено разрешение)

Свободно можете да влезете и да разгледате внушителния Централен корпус на университета – регулярно има различни изложби на студентски творби, които са доста интересни.

Паркът на възрожденците

Снимка: Явор Коев (публикувана с писмено разрешение)

Паркът на възрожденците в гр. Русе пази паметта на много герои и велики личности от българската история. Тук дълги години са били съхранявани тленните останки на Любен Каравелов, Панайот Хитов, Никола Обретенов, Баба Тонка, Стефан Караджа, Филип Тотю, Хаджи Димитър и други. Надгробните паметници на възрожденците са имали огромна естетическа стойност. Този на Любен Каравелов например е тежал около 5 тона и е бил изработен с огромно внимание и почит към делото и личността на писателя-герой. Красиви огради пък са пазели гробовете на останалите бележити българи. Всичко това продължава до 1977 г., когато по повод 100-годишнината от Освобождението бива построен Пантеонът на възрожденците.

Пантеонът

В известна степен русенци не обичат Пантеона. Как да обичаш сграда, заради строежа на която е била съборена църква?! За да бъде съграден Пантеонът, през 1975 г. бива разрушена църквата “Всех светих”, която се отличавала със своите прекрасни цветни виенски витражи и красиви стенописи. Старите русчуклии разказват, че цялото семейство на багериста, който посяга на църквата, загива в катастрофа, а гробът му – ударен от мълния. С разрушаването на храма започва и активна дейност по ексхумацията на телата, а забележителните нагробни монументи са преместени с кранове в промишлената зона на Русе, оставени на произвола на съдбата, повредени и разграбени.

Снимка: Русе в снимки, Иво Франгов (публикувана с писмено разрешение)

Днес църквата е отново изградена със средства на гражданите на Русе – в срещуположния край на парка. Цялата история може да прочетете в самия Пантеон, който е и един от 100-те национални туристически обекта.

Там са и костите на 39 известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Почетени са 453-ма души – участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността.

До голямото кръстовище на Пантеона е и пиано бар Авантгард – също препоръчвам, ако сте в града късно вечер и обичате пиано барове. Наблягат на Васил Найденов и руско.

Шопинг

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

В случай, че шопингът от горепосочените молове не ви е стигнал, в началото на бул. Липник има редица магазини от големите вериги: Kaufland, Praktiker, Mr. Bricolage и др. В края на булеварда пък е Mall Rousse, където има и кино.

ТВ кула

Над гарата и ул. Борисова се намира телевизионната кула – най-високата кула в България (204 м), а до 2001 г. – и на Балканите. Построена е на хълма Левента, известен още като Саръбаир, на 150 м надморска височина. Някога беше възможно човек да се качи в снек-бара (подобно на кулата в Берлин), но днес той отдавна е затворен. Все пак, не всичко е изгубено.  Точно под нея е ресторант „Левента“. Цените там не са ниски, но имате уникалната възможност да хапнете в уникална изба-ресторант и да опитате невероятното вино на едноименния винпром.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

От хълма се открива гледка към целия град и затова той е предпочитано място за „натискане“ на влюбени двойки. Мястото е леко извън града и няма лесен начин за достигане, освен с автомобил (тролейбуси 13,24,25 и 27 могат да намалят ходенето).

Басарбовски скален манастир

Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Намира се в кв. Басарбово, който практически си е селце в покрайнините на Русе. Има редовен автобус, тръгващ от автогарата – приблизително на всеки половин час от 5 до 21 часа. С такси би трябвало да ви излезе под 10 лв. на посока (в Русе като че ли най-добрата фирма станаха Точните, +359 82 8108).

Басарбовския скален манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му е се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. Най-известният обитател на манастира е Св. Димитър Басарбовски, който прекарал целия си живот тук. Той дори е споменат от Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“. След смъртта си, монахът бил погребан в селската църква, но по време на руско-турската война от 1768-1774г. мощите му били пренесени в Букурещ в църквата „Св. св. Константин и Елена“, където се намират и до днес. Мястото е изключително интересно – пътеката от входа минава през красиво озеленен двор и по стръмни стълби се достига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитър. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма икона на светеца, изобразен в цял ръст. По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна сбирка.

С това нашата подробна разходка из Русе приключва…

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Разбира се, в града и околностите има много други интересни места – пещера „Орлова чука“, Ивановските скални църкви, парк „Русенски лом“ (на снимката горе), крепостта „Червен“, Лесопарк „Липник“ (Текето, на снимката долу), а защо не и Румъния… Но за всичко си има време!

Снимка: Русе в снимки, Татяна Еремиева-Гарчева (публикувана с писмено разрешение)

Между другото, празникът на града е 6 май. Така че ако още не сте решили какво да правите по празниците, Русе е нелоша алтернатива. Приятна разходка и дано сме ви били полезни и този път!

Специални благодарности и на всички, които ни предоставиха снимки, за да може разказът ни да е още по-цветен и пълен!

Берлин бе началната и крайната точка на нашата екскурзия. А както ще се убедите сами по-надолу, посещението в Берлин трябва да се планира добре и някои от основните туристически обекти да се резервират предварително. Освен екскурзията ни Берлин-Дрезден-Прага, стана така, че Петър пътува до Берлин още два пъти през изминалите няколко месеца. Ето защо решихме да комбинираме събраните от посещенията впечатления и да направим бърз пътеводител за немската столица. Затова не се учудвайте, ако на снимките по-долу денят и нощта рязко се сменят За пълнота дори добавихме някои места, които не успяхме да посетим, но пък със сигурност ще го направим при следващото ни посещение…  А такова, вярвайте ни, ще има!

Бърза география и история на Берлин

И така, бърза география на централната част на Берлин. На пръв поглед Берлин може и да не ви се стори най-туристическият град на света (особено ако го сравните с Лондон, Париж или Барселона). По европейските стандарти Берлин е млад град, но той е бил столица на Кралство Прусия (1701–1918 г.), Германската империя (1871–1918 г.), Ваймарската република (1919–1933 г.) и Третия Райх (1933–1945 г.), а днес е вторият по населеност град в Европейския съюз (след Лондон) и една от най-зелените столици в Европа: водните площи, горите, парковете и градините са около 1/3 от територията му. През града минава река Шпрее и се промушва под 960 моста – повече, отколкото във Венеция! Както всички знаете, от 1961 до 1990 г. градът е разделен и от Берлинската стена, но за това малко по-нататък…

При четири самолетни компании (две от тях – low cost), които летят директно от София, най-вероятно ще пристигнете в Берлин със самолет. Има две летища – Tegel и Schönefeld. И двете са гадни (нищо общо с Франкфурт например), така че единственото, което трябва да знаете е как най-бързо да се махнете от тях. За това и за транспорта ви в Берлин препоръчваме да посетите сайта http://www.bvg.de/, откъдето лесно ще намерите цени на билети, връзки, карти и тем подобни. Само ще споменем, че за малка група до пет души може да си вземете еднодневна групова карта (важи от валидирането до 03:00 ч. след полунощ) и да си решите изцяло проблемите с транспорта за 16 EUR. Има и специална карта за туристи – Berlin WelcomeCard, която е в шест различни варианта и позволява до 5 дни неограничено пътуване в Берлин и Потсдам, както и допълнителни отстъпки в туристически обекти, ресторанти и други места. Цените са различни, но добър пример е 18,50 EUR/човек за 48 часа. Бързаме да споменем, че VisitBerlin.de съдържа над 10 000 страници информация за Берлин, на 12 езика, така че е добре да го попрегледате преди пътуването си. Още нещо важно за транспорта – картите и билетите се валидират еднократно преди качването на превозното средство. Валидатори има на всички спирки, перони и станции. Ако не сте сигурни, питайте, почти всички в Берлин говорят и английски, тъй като немската столица е и най-мултинационалният германски град, с над 470 000 постоянно пребиваващи чужденци от 180 различни нации.

Централна ЖП гара Берлин

Нека започнем от тук. Първо, защото има добри връзки от летището до гарата; второ, за да ви улесним в случай, че идвате с наземен транспорт и трето, защото новата ж.п. гара на Берлин е открита скоро (2006 г.) и към момента е най-големият ж.п. възел в Европа! Самата гара е на няколко подземни и надземни нива, на всяко от което има коловози, което си е доста странно. Празните места в огромната метална конструкция са запълнени от търговски обекти, превръщайки гарата в немалък мол. За да придобиете бегла представа за какво става въпрос, събрахме две снимки в едно:

Не само гарата, но и цялата транспортна мрежа на Берлин е уникална – общата дължина на автобусните линии, трамваите и метрото е над 2500 километра. Отново пример, за да добиете представа: ако съберем линиите на градския транспорт в една, тя ще покрива разстоянието от Берлин до София и от там до Варна! Затова в този пътеводител за всеки обект ще пишем и как може да го достигнете (S-Bahn, U-Bahn, Tram, Bus). Един не особено кратък пример с централна гара Берлин: Berlin Hbf (U55, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE3, RE4, RE5, RE7, RB10, RE14, RE21, RE22, Bus: 120, 123, 142, 147, 245, N20, N40, M41, M85, TXL).

Едно бързо разяснение и за автобусите – имате TXL, който ходи до летище Tegel. Тези, които започват с буква N са нощни, с буква X – експресни, а с буква M правят връзка с метро.

И тъй, разглеждаме гарата, качваме се на най-горното ѝ ниво и се мятаме на S-Bahn до…

Александерплац

Alexanderplatz някога е бил пазар за добитък и се е намирал извън пределите на града. През 1805 г. руският император Александър I пристига в Берлин и така площадът добива днешното си име. По време на разделянето от Берлинската стена, Александерплац е центърът на Източен Берлин, а в наши дни е един от най-големите транспортни възли в немската столица Alexanderplatz (U2, U5, U8, S3, S5, S7, S75, RE 1, RE 2, RE 7, RB 14, Tram: M2, M4, M5, M6, Bus: TXL, M48, 100, 200, 248, N2, N5, N8, N42, N65).

Милиони туристи се снимат и пазаруват тук всеки ден. Има няколко места, в които можете да пазарувате:

• GALERIA Kaufhof – мол, който е практически туристическа забележителност. На общо 35 000 кв. м площ ще видите огромно разнообразие от всичко. Разбира се, по-скъпо е, отколкото в останалите магазини, но пък на тепсия ви се поднася огромно разнообразие от стоки. Lego например е по-евтино, отколкото в България!
• C & A – ако искате сравнително евтини дрехи, не си губете времето в Galeria, а направо влизайте в магазина на нейния ъгъл. Има доста хубави неща на нормални цени; Ако пуснете Биляна само на етажа за дамска конфекция, може да прекара половин ден.
• Saturn – магазин за техника от типа на Технополис и Техномаркет… на четири огромни етажа! Ако пуснете Петър само на щанда за фотографска техника, може да прекара половин ден.
• Alexa – леко встрани от площада, по S-Bahn линията. Този шопинг-център дава началото на цял търговски квартал, където няма да ви стигне и седмица. И ако това не ви е стигнало, ще ви кажем, че най-големият мол в Европа също е в Берлин… малко по-надолу

На Александерплац е и една от основните забележителности в Берлин – Световният часовник, който показва времето в 148 различни града по света.

Цилиндърът с диаметър 2,70 m има въртяща се част с означенията на часовете, които се местят спрямо имената на световните столици според часа. Просто, хитро и чудесно място за срещи.

Не се заблуждавайте обаче – Александерплац не е нито най-лъскавото, нито най-чистото, нито най-красивото място на света. Както във всеки голям град, под железните мостове, в подлезите и около търговските центрове е пълно с пияни, просяци и разни други странни субекти. И изведнъж виждате… Johnny Jukebox Berlin, един от най-добрите улични музиканти, с прекрасен, ангелски вокал, контрастиращ на бездомниците и просяците около него… Послушайте го и почувствайте уникалната атмосфера на Александерплац:

След като огладнеете, препоръчваме горещо Brauhaus Mitte, която се намира от другата страна на S-Bahn станцията:Готвят вкусно, цените не са много високи (спрямо немския стандарт, разбира се) и имате възможност да опитате четири различни вида локално приготвена бира. Ако се чудите каква точно, поръчайте си „проба“ (ще ви донесат 4 х 100 мл – по чашка от всеки вид). Имат и добро разнообразие от вурстчета (ако още не сте, непременно прочетете и краткия ни вурст-пътеводител).

Наближи ли залез слънце обаче има само едно място, където задължително трябва да отидете:

Телевизионната кула

Телевизионната кула в Берлин е най-високата сграда (368 m) в Германия и е една от най-високите конструкции в Европа.

С 1 200 000 посетители годишно кулата е и една от най-посещаваните атракции. Близо хиляда стъпала водят до 32-метровото кълбо, разкриващо 360-градусова прекрасна панорама. За щастие, няма нужда да ги изкачвате, тъй като два супер бързи асансьора ще ви вдигнат до горе за по-малко от минута.

Чакането на опашките обаче отнема часове, така че силно, ама много силно препоръчваме да си направите резервация. Входът е 12 EUR/човек, но самата резервация е безплатна и се прави през официалния сайт http://www.tv-turm.de.

Още по-силно препоръчваме да се качите в ресторанта. Цените за такова място са си направо евтини, стига да не се хвърляте на специалитетите: можете да си поръчате плодов фреш за 4-5 EUR, а удоволствието от преживяването е несравнимо.

За да се качите на кулата, минавате през проверка тип „летищна“. Има гардероб за якета, багажи, бутилки с вода и тем подобни. Не е проблем да вземете фотоапарат горе, но осветлението и отраженията са ужасни за снимки, така че задължително си вземете поляризиращ филтър. Иначе гледката от панорамния етаж е нещо-такова:

Ако сте с половинката си обаче, направо е задължително да си направите резервация за ресторанта. Първо, защото минавате VIP през всички опашки и си спестявате досадното чакане. Второ, защото сте на 207 m, а не на мижавите 203 m височина И трето, защото обстановката е коренно различна и това е едно от най-романтичните места: целият град е под вас, а масичките са поставени върху механичен „геврек“, който бавно се върти, за да можете да се насладите максимално и 360-градусово на гледката. „Вервайте ни“, качване без посещение в ресторанта е само една десета от цялостното удоволствие.

Ако пък нямате половинка, не се притеснявайте: Берлин е европейската столица с най-голям процент необвързани хора, търсещи партньор и една от столиците с най-много милионери на глава от населението… така че шансовете именно тук да срещнете любовта на живота си (която, между другото е и милионер) са доста добри.

Толкова празен (като на снимката) ресторанта можете да хванете едва след 22 часа. Кулата работи до полунощ, така че отиването там в 22:00-22:30 ч. е последният ви шанс, в случай, че не сте си направили резервация предварително. Има възможност и за ранна закуска там, но никога не сме я пробвали.

След като слезете от кулата, има няколко забележителности в градинката под нея (част от Alexanderplatz), на които да обърнете внимание:

• St. Marienkirche – църква, датираща поне от 1292 г.
• Rotes Rathaus – червената сграда на Берлинското кметство, с висока 74 m часовникова кула;
• Neptunbrunnen – фонтанът на Нептун с диаметър 18 m, заобиколен от четири жени, символизиращи четирите пруски реки: Елба, Рейн, Висла и Одер.

Леко встрани е и Берлинският морски център (AquaDom). Не го бъркайте с Аквариума, за който ще говорим по-надолу – това е SeaLife, малко по-ориентиран към малки деца и ученици… особено любители на морски звезди.

Наблизо е и Музеят на ГДР, където ще си спомните за времето на Трабант, противогазите в мазето, черно-белите телевизори, телефоните с шайба, грамофонните плочи и еднаквите холни секции…

Продължавайки само още 200 метра ще достигнете до

Островът на музеите

Според официалната статистика Берлин има повече музеи, отколкото дъждовни дни. В сърцето на германската столица има цял остров от музеи, който е влязъл и в списъка на ЮНЕСКО и ще заблести с пълна сила през 2015 г., когато се похарчат всичките 1 500 000 000 евро, инвестирани в него.

За ориентир можете да използвате Berlin Dom – най-голямата катедрала в града и централно място на най-големите християнски събития в Германия. А сега – музеите, които можете да видите на Музейния остров:

• Altes Museum – старият музей, завършен от Карл Фридрих още през 1830 г.;
• Neues Museum – новият музей, завършен около 30 години по-късно, напълно унищожен през Втората световна война и реконструиран, експозиции на египетско изкуство;
• Alte Nationalgalerie – националната галерия, съхраняваща творения на изкуството от XIX в.;
• Bode Museum – наричан още Музея на Кайзер Фридрих, с експозиции на скулптури, антично и визайнтийско изкуство;
• Pergamon Museum – най-отдалеченият комплекс на острова, конструиран през 1930 г., където са прочутият олтар от Пергамон и портата Ищар на Вавилон.

Повече информация за музеите – тук. Lustgarten (Bus: TXL, 100, 200, N2).

Разходка с лодка

Ако искате да разгледате Берлин с корабче (10-25 EUR/човек според маршрута и компанията), можете да си направите разходка по Шпрее с някоя от следните компании:

• BWSG Berlin,  Dock „Alte Börse“ Burgstraße Berlin-Mitte, близо до Музейния остров, имат разходки за час (11 EUR), както и за 2:30 часа (22 EUR) всеки ден от април до октомври. Hackescher Markt (S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, Tram: M4, M5, Bus: N5, N65). 
• Reederei Riedel тръгват от Friedrichstraße (U6, S1, S2, S5, S7, S25, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6), както и от няколко други места. Снимката горе е направено от мястото на тръгване на Фридрихщрасе (доста добра шопинг-зона, между другото). Предлагат най-различни турове с продължителност от 1 до 3 часа, включително и такива с хапване на борда.
• Stern und Kreisschiffahrt GmbH Berlin тръгват както от Friedrichstraße, така и близо до Музейния остров – Nikolaiviertel (Bus: M48, 248, N42)  и Jannowitzbrücke (S5, S7, S75, U8, RE1, RE2, RE7, RB14, Bus: 248, N8, N40, N65).
• Има и други, за тях вижте тук.

И така, след като сте се разходили, предлагаме да продължим от там, където спряхме. Затова продължаваме пеш на запад от Музейния остров…

Schlossbrücke

Продължаваме по Schlossbrücke, свързващ Музейния остров с най-известния булевард в Берлин (Unter den Linden). Докато минавате по 56-метровия дворцов мост, непременно обърнете внимание на осемте статуи, които пресъздават живота на един герой от раждането до смъртта му. След преминаването на моста, започва дълъг булевард, сред който в стройни редици са засадени липови дървета.

Под липите (Unter den Linden)

Тук е пълно със забележителности, така че внимавайте да не ви заболи врата от въртене: започваме с Двореца на принца (отляво, т. е. южната страна), Историческия музей (отдясно, т. е. северната страна), Новата караулна (отдясно, на снимката горе), Градската опера (отляво), Хумболтовия университет (от двете страни), преминаваме покрай статуята с конника на Фредерик Велики в центъра на булеварда, след което пресичаме Фридрихщрасе и Глинкащрасе и започваме с консулствата – Руското (отляво), Унгарското (отдясно) и Британското (отляво).

Целият булевард, както и улиците наоколо са пълни с магазини за сувенири и приятни заведения, работещи до късно през нощта. Всички те обаче едва ли ще ви направят кой знае какво впечатление, когато пред вас се изправи в цялата си прелест символът на Берлин:

Бранденбургската врата

Когато през 1701 г. малкият град Берлин става столица на Прусия, неговите размери нарастват с главоломна скорост. През 1730 г. се налага построяването на нова крепостна стена, която можела да бъде премината през 18 различни порти. Бранденбургската врата е единствената от тях, запазена до днес. Дизайнът на портата е направен с 12 дорийски колони по прототип на Акропола в Атина, Гърция, а след построяването си е носела името Портата на света.

През 1793 г. върху портата е инсталирана бронзовата квадрига (впряг от четири коня), сочеща на изток, с богинята на победата Виктория в колесницата. Дванадесет години по-късно, Наполеон нахлува в Берлин и отнася квадригата като военен трофей в Париж, а след последвалата загубата в битката при Ватерло, квадригата е върната обратно в Берлин през 1814 г. При завръщането Виктория се сдобива с пруския Железен кръст, върху който е кацнал римския орел от Карл Шинкел (на снимката горе).

Пред тази врата е триумфирала и армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк, след приключването на Френско-пруската война.

По време на Втората световна война, портата е сериозно повредена, а когато през 1961 г. се изгражда Берлинската стена, разделяща града, вратата остава в ничия земя и 28 години никой не преминава през нея.

Заради нея са известните думи на Рихард Карл Фрайхер фон Вайцзекер „Германският въпрос остава отворен, докато Бранденбургската врата е затворена“ и тези на Роналд Рейгън: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!“… Когато това наистина се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединението. Днес портата е емблема не само на Берлин, а и на цяла нова Германия.

Върху вратата е извършен основен ремонт между 2000 и 2002 г., след което през нея повече не преминават превозни средства. Днес тя, заедно с квадригата е висока 26 m, широка е 65,5 m, а дебелината ѝ е 11 m.

Площадът Паризер (Pariser Platz), на който се намира Бранденбургската врата почти винаги е пълен с туристи и предприемачи, опитващи се да изкарат някое евро от тях. Да наемете Hummer-лимузина, както и да се снимате, прегърнати от руски и американски войник едновременно или дори в дуел с Дарт Вейдър е нещо напълно обичайно за това място. Brandenburger Tor (U55, S1, S2, S25, Bus: TXL, 100, M85)

Райхстагът

След като преминете през Бранденбургската врата, свийте вдясно. Така ще видите част от сградата на Райхстага. Заобиколете я и той ще се появи пред вас в цялата си прелест:

Въпреки че Райхстагът като институция датира още от времето на Свещената Римска империя, сградата е построена след създаването на Германската империя през 1871 г., като строежът продължава между 1884 и 1894 г. Оттогава до ден днешен (с малки прекъсвания) нео-ресансовата сграда подслонява немския парламент (Бундестага). В наши дни името „Райхстаг“ се отнася за сградата, а „Бундестаг“ – за институцията.

През 1916 г. е добавен надписът „Dem Deutschen Volke“ („На немския народ“), като буквите били излети от претопени френски оръдия, пленени при победата във Френско-пруската война.

Пожарът в Райхстага, извършен на 27 февруари 1933 г. изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия. Той е и от особено значение за нас, българите, защото по обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани дейци на Коминтерна, включително и Георги Димитров. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Георги Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, комунистите са оправдани на Лайпцигския процес. Как се е случил пожарът всъщност, не е установено и до ден днешен.

По време на Втората световна война, когато през 1945 г. Червената армия триумфира над Хитлер, една от най-емблематичните снимки става фотосът на руския офицер Евгени Ананиевич Халдей с войник, развял флага от Райхстага над пушека и берлинските руини.

По време на Студената война, Райхстагът остава без никакви функции, защото столицата и парламентът на Западна Германия са преместени в Бон. Куполът е премахнат през 1954 г., за да бъде издигнат нов, стъклен такъв при реконструкцията между 1995 и 1999 г. с височина 24 m и обща площ на прозорците 3000 кв. метра, символизиращ прозрачността на управлението.

През 1995 г. отново имаме българска намеса над Райхстага, но този път от коренно различен характер. Христо Владимиров Явашев (известен като „Кристо“), български художник, роден в Габрово напълно опакова сградата в сребристо фолио, заедно със съпругата си Жан-Клод. За целта използват 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя и 15 000 метра въжета! Опакованият Райхстаг остава така две седмици и бива видян от над 5 000 000 посетители.

Част от Райхстага е отворена за посетители, където може да се видят оригинални съветски графити, секция от тунела, запазена след пожара, мемориал и мечтата за всеки тъмен балкански търговец на вторични суровини – 8,5-метров изцяло алуминиев орел с тегло 2,5 тона.  Входът е безплатен, но се изисква предварителна резервация онлайн. Bundestag (U55, Bus: M85)

Тиргартен

На запад от Райхстага и Бранденбургската врата започва най-централният и най-големият градски парк в Берлин – Tiergarten. Някога ловен парк, днес Тиргартен е място за почивка, спортни събития като ежегодния маратон, различни паради и шествия…

По алеите на парка можете да видите колекция от различни улични лампи и да сравните уличното осветление в Брюксел, Дъблин, Лондон, Копенхаген и други големи европейски градове.

В средата на парка се извисява Колоната на победата, известна още като Siegessäule (на снимката вляво, автор: Thomas Wolf, www.foto-tw.de, използвана съгласно CC лиценз). Неофициалното ѝ име сред туристите е „Chick on a Stick“ („пиле на клечка“), а официалното – Großer Stern („Голямата звезда“), тъй като пет улици се събират под формата на петолъчка в обикалящото статуята кръгово движение. Großer Stern (Bus: 100, 106, 187, N26)

67-метровата колона възниква през XIX век, за да увековечи победата на пруските войски над Дания. Във филма на Вим Вендерс „Криле на желанието“, колоната е мястото, където ангелите се срещат. Златната статуя присъства и в клипа на „Stay“ на U2, а през 2008 г. Обама избра това място за речта си. Колоната е и символ на гей-обществото в Берлин, тъй като берлинското списание с обяви за гей-запознанства се казва именно „Siegessäule“.

В Siegessäule може да се влезе, мястото е отворено ежедневно за посетители.

Още паркове и градини в Берлин

Ако случайно Tierpark ви се стори малък, препоръчваме още няколко парка и градини в Берлин, където да поразпуснете:

Снимка: © I. Haas, Botanischer Garten und Botanisches Museum Berlin-Dahlem

• Ботаническата градина (Botanischer Garten) – върви заедно с Ботанически музей и предлага над 43 хектара с повече от 22 000 различни растителни вида (на снимката горе). Често има и различни събития като открити концерти. Стандартен билет за вход: 6 EUR. Botanischer Garten (S1, Bus: 188, N88);
• Бритцер Гартен (Britzer Garten) – 90 хектара градинки, полянки, розички и рододендрони, сред които можете да се разхождате дори със специално влакче. Buckower Damm (Tram: M44, Bus: 181);
• Трептов парк (Treptower Park) – мемориален парк за съветските воини, паднали в борбата за Берлин. Тихо и спокойно място, а само на метри от него се намира речната статуя Molekular Man (покрива се и от дългия тур на някои от разходките по вода). Treptower Park (S8, S9, S41, S42, S45, S46, Bus: SEV, 104, 166, 194, N94);
• Градините на света (Gärten der Welt) – ако обичате цветята, в парк Marzahn ще откриете не само европейски, но китайски, японски и дори балийски градини. Стандартен билет: 4 EUR. Gärten der Welt (Bus 195)
• Пауновият остров (Pfaueninsel) – остров насред Шпрее, с десетки екзотични растителни и животински видове… и да, пауни! Намира се на границата между Берлин и Потсдам и отнема над половин ден с пътя. Вход: 2 EUR. Pfaueninsel (Bus 218)

Ако и това не ви стига, може да разгледате и градините и парковете на сраслия се с Берлин град Потсдам. Както казахме, картата за транспорт важи и там. Ние обаче продължаваме от югозападния край на Tiergarten…

Зоопаркът, ъъъ… всъщност зоопарковете!

В резултат на разделянето на Берлин от стената, днес градът има два зоопарка! Така немската столица е и на първо място в света по брой животни в зоопарк с 19 500 животни от 1500 различни вида! И двата парка имат и програма за запазване на застрашени и изчезващи видове.

Снимка: Captain Herbert

Източният парк е Tierpark: по-голям (160 хектара), има интересни изкуствени скали и водопади, както и малка част, която е безплатна за посетители. Tierpark (U5, Tram: M17, 27, 37, Bus: 296, N50).

Западният парк е Zoologischer Garten и както казахме, намира се в по-централната част, в югозападния край на Tiergarten. Покрива 34 хектара, има аквариум към него и е най-посещаваният зоопарк, а е и важен транспортен възел:  Zoologischer Garten (S5, S7, S46, S75, U2, U9, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Bus: M45, M46, M49, X9, X10, X34, 100, 109, 110, 200, 204, 245, 249, N1, N10, N26).

Комбиниран билет за двата зоопарка и аквариума струва 20 EUR, но имате и по-евтини варианти, възможности за отделна покупка (то си трябват 2-3 дни само за зоопарковете иначе) и отстъпки за групи, ученици, студенти и тем подобни.

Мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“

Само на метри от входа на Зоологическата градина (Zoologischer Garten) е площад Брайтшайдплац (Breitscheidplatz), където е полуразрушената мемориална църква „Кайзер Вилхелм“, известна като „Църквата на паметта“ (Gedächtniskirche).

Снимка: GerardM

През 1943 г. сградата на църквата е значително увредена от бомбардировките и още през 50-те получава неофициалното име „кухия зъб“. В крайна сметка е решено сградата да остане в този си вид, за да напомня за бомбардировките. До самата църква е издигната шестоъгълна камбанария с модерен вид, направена от стоманобетон и остъклена в синьо. Интересна е и една от иконите до олтара на църквата. Това е икона на Богородица, закриляща Иисус Христос с наметалото си, изрисувана с въглен от пастор д-р Курт Ройбер на гърба на съветска щабна карта.

Още няколко интересни туристически обекти в района:

• Театърът на Запада (Theater des Westerns) – един от най-големите и важни театри в Германия, създаден през 1896 г.
• Музей на еротиката (Erotik Museum) – не, че не се сещате, но да поясним: имат специална експозиция на вибратори. Вход: 9 EUR
• Историята на Берлин (The Story of Berlin) – интерактивен музей, разказващ историята на града по периоди. Вход: 12 EUR

Запомнете – автобус No. 100!

Както във всеки голям град, в Берлин има десетки компании, предлагащи туристически обиколки на града с автобус. На нас с Биляна винаги ни е изглеждало малко „пенсионерско“, но ако в даден момент усетите, че краката вече ви болят, все още има начин да ви излезе много по-евтино: хванете си автобус 100 (Снимка: Pedelecs). Той е част от градския транспорт и върти между Зоологическата градина и Александерплац, като минава през всички забележителности, споменати дотук (без лиричните ни отклонения, естествено). 

Можете да се отбиете където и когато си решите, само не забравяйте, че трябва да натиснете бутона в случай, че искате да слезете.

Шопинг в Берлин

Ако обичате шопинга, знайте, че най-голямата шопинг-зона в Берлин започва именно от Зоологическата градина и мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“. Вариантите са следните:

• улица Tauentzienstraße – една от главните шопинг улици, където ще споменем само два мола:

• Europa-Center с над 70 магазина, приятен фонтан на входа и скай бар на 20-тия етаж. Намира се на броени метри от площада с църквата Кайзер Вилхелм.
• Kaufhaus des Westens, известен като KaDeWe – най-големият мол в Европа има 8 етажа по 60 000 кв.м площ, което прави 480 000 кв.м обща площ; или седем пъти по-голям от The Mall на Цариградско шосе, а ако търговските площи се разгърнат, ще заемат над половината Южен Парк в София. Wittenbergplatz (U1, U2, U3, Bus: M19, M29, M46, N1, N2, N3, N26, 106, 197).

• булевард Kurfürstendamm – може би най-известната търговска улица в Берлин, един вид тяхната „Витошка“, с над 300 различни магазина!

Ако и това не ви е достатъчно, вече споменахме Александерплатц. Има и още една такава зона – по Фридрихщрасе, особено в района между Чекпойнт Чарли и реката (ще пишем по-надолу).

Проблемът на тези места е, че разнообразието е голямо, но стоките не са евтини. За това си има проста причина и тя е, че хората трябва да плащат немалък наем. Но ако искате да си напазарувате евтино и разполагате с време, идете в Berlin Designer Outlet. Пътува се около 2 часа (зона С), но цените си струват, а бутиците са над 80, с реални отстъпки до 70%. Не работи в неделя и на официални празници, през останалото време типично е от 10 до 19 ч. Berlin Designer Outlet (RE4 до Bahnhof Elstal, от там автобус 662 директно до входа на аутлета).

Замъкът Шарлотенбург

Автобус М45 ще ви закара много бързо от Зоологическата градина до Шарлотенбург. Разбира се, добра идея е да се върнете да хотела, да оставите покупките там, да си вземете един освежаващ душ и да се настроите за замъци, защото в Берлин има цели девет такива! Най-известният е именно Шарлотенбург и ще разкажем за него…

Снимка: Times

До 1920 г. Шарлотенбург е отделен град, който е погълнат от разрастващия се Берлин. Дворецът е построен в периода между 1695 г. и 1699 г. по заповед на съпругата на курфюриста на Брандербург Фридрих I – София Шарлота Хановерска и първоначално е носил името Литценбур. Грандиозната постройка е играела ролята на лятна резиденция с особено красива зала за приеми, но във времето се разраства, за да придобие размерите на масивен и красив замък – това е най-големият дворец в Берлин и единствената оцеляла кралска резиденция от това време. Когато Фридрих I става крал, Шарлотенбург се сдобива и с 48-метров купол, върху който е позлатената статуя на богинята Фортуна. Тогава става и изграждането на оранжерия в западното крило. През 1740 г. Фридрих Велики разпорежда разширяването на източното крило в допълнение към вече реновираното и разширено западно крило. Той възлага задача на главния дизайнер Джордж Венцеслаус фон Кнобелсдорф и шест години по-късно тази част от Шарлотенбург е завършена. За съжаление през 1943 г. Шарлотенбург е абсолютно разрушен след въздушни бомбардировки, които причинават опустошителен пожар в двореца. След войната Шарлотенбург е напълно възстановен. Вход за главното крило: 10 EUR, вход за новото крило: 6 EUR. Luisenplatz/Schloss Charlottenburg (Bus: 109, 309, M45)

Фридрихщрасе – Берлинският Бродуей

След краткото ни лирическо отклонение до Шарлотенбург, предлагаме да яхнете обратно автобус M45 до Зоологическата градина и от там да си изберете влакче (S5, S7, S75, RB21) и да слезете на Фридрихщрасе. Friedrichstraße  (U6, S1, S2, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6)

Фридрихщрасе е една от най-известните и главни улици в Берлин, обсипана с магазини, хотели, заведения и културни центрове. В случай, че сте изгладнели, можете да посетите едно кулинарно място, което считаме за „скрит бисер“ в центъра на Берлин: един сравнително стар ресторант на над 100 години, казва се Zur Nolle и се намира под моста на S-Bahn-а над Фридрихщрасе (Georgenstraße, S-Bahnbogen 203). Не е лесно да се открие, но предлага чудесна кухня на нормални цени, а свободни места в повечето случаи се намират дори и в пиковите часове. Непременно си вземете голяма халба Berliner Kindl с шницел по ловджийски (имат менюта на няколко езика). Като резервен вариант препоръчваме да се разходите до Hackescher Markt (от другата страна на Музейния остров) и да изберете един от многото ресторанти там – добър удар би бил Berlin 1840 или Weihanstephaner (нямате почти никакъв шанс без предварителна резервация, особено за уникалните подземни изби). Без значение на ресторанта и местоположението му, по възможност пробвайте и собствения вид берлинска бира, наречен Berliner Weiße: леко горчива и газирана пшенична, сервирана с малина. Популярна през лятото, поради което и не сме я опитвали. Сред най-известните берлински специалитети са и свинско със зеле (Eisbein mit Sauerkraut), пържена херинга (gebratener Hering), студени кюфтенца с горчица (kalte Bouletten mit Senf), мариновани яйца и кисели краставички (eingelegte Eier und Gewürzgurken), както и черен дроб с ябълкови пръстени (Leber mit Apfelringen)…

След като приключите с „масовата“ част, можете да се отдадете на „културна“ такава… На север от гарата, ще преминете покрай хотел Meliá (определено не е евтин, но изключително централен и удобен хотел, препоръчваме за бизнес и пътуващи двойки, но не и за семейства с малки деца). Преминавате през моста над река Шпрее и пред вас ще се окаже сградата на Фридрихщат-Палас (или както се пише).

Снимка: Michael Fötsch

Особено ако минавате от там вечер, няма как да го объркате – облян от светлини в стил „Лас Вегас“, модерният театър просто привлича вниманието ви. Friedrichstadt-Palast има претенции за театър No. 1 в Западна Европа, с най-голямата сцена в света (2854 кв.м с допълнителните приставки; Сцената на Зала 1 на НДК за сравнение е 800 кв.м), всекидневни представления, около 160 изпълнители на всяко представление и зала с капацитет 1891 места (тук Зала 1 на НДК бие с 3380 места). Можете да си резервирате билет и да гледате представлението (репликите в него са сведени до минимум), стига цените от 50 до 250 EUR на човек (според мястото) да не ви спрат…

Следва дълга разходка обратно на юг по Фридрихщрасе… минавате моста, гарата, пресичате Unter den Linden и около вас отново започва огромна шопинг-зона, чийто връх е Französische Straße… За съжаление, цените също са на върха в Берлин, но все пак това е важно място за всички наши читатели-милионери Зяпате витрини, докато стигнете до Jägerstraße, където можете да кривнете за бърза снимка на площад Gendarmenmarkt с Френската катедрала, Немската катедрала, Концертната зала и статуята на Шилер…

Снимка: Thomas Huntke

Преминавате покрай Stadtmitte и пресичате Leipziger Straße, където е възможно да видите Музея на комуникациите и сграда с надпис „Botschaft der Republik Bulgarien“ („Посолство на Република България“). Човек обаче се чувства наистина у дома, когато види подобно нещо в центъра на Берлин:

Продължаваме още малко на юг и преминаваме покрай

Музеят на вурстчетата

Снимка: .dh

Музеят на вурстчетата фокусира за това как се правят къривурстове, какво е да си откриеш павилион за вурстчета и какво е отражението на бързото хранене върху здравето и екологията. Общо взето глупости, а за 11 EUR (входната цена) можете да си купите поне три-четири къривурста от местните павилиончета и да научите повече за тях чрез вкусовите си рецептори

Продължаваме на юг и стигаме до

Чекпойнт Чарли

Както знаете, след Втората световна война Берлин и Германия са разделени на две части. Източен Берлин е под контрола на СССР, а Западен Берлин е разделен на три сектора: френски, британски и американски. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на граждани (и особено на ценните за СССР специалисти) от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на Берлинската стена, а ГКПП „Чарли“ (или „C“, тъй като военните обичат „алфа“, „браво“, „чарли“, „делта“…) е най-важният контролно-пропусквателен пункт между Източен и Западен Берлин, станал по-късно и символ на Студената война. Много германци опитват да преминат нелегално от Източна в Западна Германия, голяма част от тях загиват… Години наред руските и американските танкове са стояли на това място, с насочени едни срещу други дула, а по времето, когато Кенеди и Хрушчов посещават Чекпойнт Чарли, Берлин се счита за едно от най-опасните места в света.

Днес Чекпойнт Чарли е доста по-безопасен и е основна туристическа дестинация в Берлин. Реплика на прочутата табела „You are entering the American sector“ и до днес стои на кръстовището на Фридрихщрасе и Цимерщрасе, заедно с актьори, облечени като американски войници, с които да се снимате…

Тук се намира и Mauer Museum – музей за Берлинската стена, построяването ѝ, събарянето ѝ, както и за опитите за бягство с уникални изобретения: прелитане с балон или самолет над стената, плъзгане по електрическите жици, тунел под земята, минаване с нисък кабриолет под бариерата с бясна скорост, мини-подводница, тунинговане на автомобил и прикриване в двигателното му помещение…  Вход: 11,50 EUR. Kochstraße (U6, Bus: M29, N6).

Продължаваме на запад по Zimmerstraße и виждаме необичайна популация на трабантчета…

За феновете на Трабант

– Доволен ли си от твоя трабант?
– Да, само трябва да го пребоядисам.
– Защо?
– Защото е жълт и щом си отворя прозореца, хората започват да пускат вътре писма…

Колко вицове за Трабант знаете? Няма значение! Този автомобил е символ, а, както забелязвате, в Берлин могат да направят музей за всяко нещо. Има и Музей на Трабанта… Освен това, на цена от 34 до 60 EUR (като се замисли човек, в България на някои места все още можете да си купите цял Трабант за толкова) на човек можете да покарате Трабант из Берлин и дори дa минете истинска паспортна проверка на Чекпойнт Чарли. От тук можете и да наемете балон с горещ въздух, с който да се издигнете над Берлин.

На броени метри от тук обаче има запазено парче от

Берлинската стена

Каквото и да си говорим, един от най-тъжните моменти в немската история е изграждането на Берлинската стена. То е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 000 бетонни блока с размери 360х150 cm, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Общата дължина на стената е 155 км, сред които са били разположени 302 наблюдателни кули, 20 бункера и 67 км метални огради.

На 9 ноември 1989 г., след седмици гражданско неподчинение, правителството на Източна Германия позволява гражданите на ГДР да посетят Западна Германия и Западен Берлин. Семейства и приятели, разделени с години се срещат в този паметен момент, а събарянето на стената (което продължава няколко години след това всъщност) дава началото на обединението на Европа, както и на промените у нас, в България. С времето се правят десетки филми и песни за това, че никой и нищо не може да спре желанието на един народ да се обедини. Поздравяваме ви с една много известна такава песен:

 Днес са запазени няколко парчета от стената:

• Най-голямата галерия под открито небе в света (East Side Gallery), както и най-дългото парче от стената (1316 м) се намират на Mühlenstraße. Стената е изрисувана с графити, така че ако сте фенове на уличното изкуство, слезте близо до станция Warschauer Straße (U1, S5, S7, S75, RE7, RB14, Bus: 347, M10, N1).
• Мемориалът на Берлинската стена със запазена наблюдателна кула се намира на NordBahnhof, наблизо е и Природонаучният музей на Берлин. NordBahnhof (S1, S2, S25, Tram: M10, Bus: 245, 247)
• Парче от Берлинската стена има и в градинката пред НДК в София. Знаехте ли това?
• Около 100 метра от стената можете да видите и на мястото, което „сме достигнали“ в нашия виртуален разказ – Niederkirchnerstraße. Тук, до стената е създаден цял туристически информационен комплекс, за който ще разкажем малко по-подробно.

Топография на терора (Topographie des Terrors)

Между станциите Potsdamer Platz и Kochstraße, непосредствено до запазените стотина метра парче стена се намира документационният център „Топография на терора”, разположен на цели 4,5 хектара. На това място се е намирала централата на тайната държавна полиция Гестапо и ръководството на военното крило на национал-социалистите – Ес Ес, т.е. терористичният апарат на Третия райх. От вътрешната страна на стената има открита галерия, която подробно показва какво се случва между 1933 и 1945 г. и дава информация за системата, която бележи най-мрачните дни от историята на Германия и жестокостта на нацисткия режим.

Самият Андреас Нахама, директорът на „Топография на терора” също казва: „Всеки, който идва тук, трябва да се държи адекватно, не е нужно да свежда глава. Това не е мемориален комплекс, а информационен център.“

Цели 23 години са били необходими за откриването на центъра, поради дълги дебати за адекватното и точно, професионално представяне на останките от Третия райх. Сега вече мястото, където някога са работили виновниците за най-голямата катастрофа на XX век, вече е на ваше разположение, при това напълно безплатно.

Дори повърхностно разглеждане на изложбата около стената и вътрешната част на центъра отнемат 3-4 часа, но забележителността е от „задължителните“, така че си предвидете време за това.

Потсдамер плац

Снимка: Michael J. Zirbes

Ако обичате стомана, стъкло, високи и блестящи небостъргачи и панорамните кафе-барове, Потсдамер Плац е вашето място. Още през 1920 г. от тук ежедневно са минавали над 20 000 автомобила, 100 000 души, неизвестен брой файтони и велосипеди. Едни от първите светофари в Европа са поставени именно на Потсдамер Плац през 1924 г. и до ден днешен там има тяхна реплика. Говорейки за светофари, лесно може да се ориентирате в коя част на Берлин сте именно по светофарите (зеленото човече от светофара на Източен Берлин затова е и символ, който ще видите върху някои сувенири):

Можете да се качите на повечето небостъргачи, но имайки предвид съотношението между гледка и цени, по-добре изберете ТВ кула, както вече споменахме. Препоръчваме да отдъхнете под стъкления „цирков купол“ на Sony Center.  Potsdamer Platz (U2, S1, S2, S25, RE3, RE4, RE5, Bus: 200, M41, M48, M85, N2)

Ако се пуснете по Потсдамерщрасе, в близост има няколко интересни обекта, които заслужават вниманието ви:

• Берлинската художествена галерия (Berliner Gemäldegalerie) е една от най-големите в света и често е сравнявана с Лувъра в Париж и Ермитажа в Санкт Петербург.
• BlueMax Theatre – ако сте фен на Blue Man Group като нас, няма да пропуснете това 105-минутно шоу без прекъсване. Петър проспа първия си билет и му се наложи да си взима втори път, но това е една друга, много тъжна тема, при цена на билета между 60 и 80 EUR. Все пак, шоуто си струва, стига да си падате по подобни неща.
• Берлинската филхармония – за феновете на този вид музика, тук е мястото където се случват подобни събития.
• Музеят на музикалните инструменти – поредният музей, който трябва да посетите, особено ако обичате музикалните инструменти – цената е само 4 EUR.

От Потсдамер Плац ви предлагаме да се насочите на север към Бранденбургската врата. Може би ще ви впечатли футуристичната сграда на

Научният център Ото Бок

Скрита забележителност, която сме си набелязали за следващия път. Всъщност това е офисът на Otto Bock Healthcare – компания, която се занимава със здравеопазване и е известна най-вече с протезите си, контролирани от нервните импулси на мозъка.

Напълно безплатно можете да разгледате основни принципи на биониката и биомеханиката… Хвърлете един поглед на сайта, а ние продължаваме към…

Мемориалът на Холокоста

Само на метри от Бранденбургската врата се издигат 2711 бетонни паралелепипеда, разположени на обща площ от 19 000 кв. метра – мемориал на убитите в Европа евреи. Преди да се окажете сред блоковете, те не изглеждат високи (най-ниските са 20 cm), но влизайки все по-навътре и по-навътре, скоро те ще станат по-високи от вас, а в средата височината им достига цели 4,80 m. Цялата тази композиция е хем подредена, хем объркваща: когато си вътре, атмосферата става сива и неприятна, а разминавайки се с другите туристи, изскочили изневиделица зад някой блок, започваш да очакваш опасността от всеки ъгъл, а бетонните блокове започват все повече приличат на гробове… Просто, гениално и въздействащо! Именно това е идеята на архитекта Питър Айзенман. Ebertstraße (Bus: M85)

Вместо финал

Вярвате или не, нашият пътепис е към своя край. Писахме го по-дългото, отколкото бяхме в Берлин. И въпреки това не можахме да ви разкажем за Музея на технологиите и за огромното световно изложение на потребителска електроника IFA. Нямаше време да видим затвореното летище-музей Tempelhof, нито колекцията от класически автомобили… За околностите на Берлин да не говорим.

И все пак, написахме доста и ако сте решили да ходите в немската столица, вече знаете какво да видите.

Берлин е уникален град. Току-що възкръснал, той търси своята идентичност и се променя с изключителна скорост. Има си своя строга, работохолишка, забързана, типично немска атмосфера. Има вандалски графити и улично изкуство. Има болка и спомени. Но има зеленина, туристи и бъдеще. Без значение дали сте възрастен историк, носещ очила с дебели рогови рамки или хипстър, който обича музикалните фестивали, посетете Берлин. Струва си!

Подценихме Дрезден. Мислехме го за малко немско градче, което почти случайно се е озовало по средата на нашия път между Берлин и Прага и е просто добра идея да отдъхнем там за една вечер, вместо да пристигнем в три през нощта в Прага…

Но Дрезден се оказа голям, красив град (по-голям от Пловдив и Варна), с над половин милион души население и с над 800-годишна история; че дълго време е бил столица на Кралство Саксония и че е родното място на Ерих Кестнер… В Дрезден са живели Наполеон и Владимир Путин, тук е изобретена пастата за зъби (1907 г.), огледално-рефлексната технология (1936 г.), филтрите за кафе, чай и цигари (1934 г.) и градът е на първо място по брой патентовани технологии в Германия, неслучайно наричан немската Силициева долина.

Стоп. Една малка скоба за силиция, която често се налага да обясняваме: нарича се Силициева, а не Силиконова долина. Популярната грешка в България идва от някой журналист-кретен, който е объркал името „силиций“ на английски – silicon с това на известния гръден имплант „силикон“ – silicone. Силицият е основен елемент, използван при производството на чипове, интегрални схеми, транзистори, слънчеви батерии и други високотехнологични продукти, а долината (била тя в Дрезден или „оригиналът“ в Сан Франциско“) се нарича „силициева“ поради високата концентрация на хора и компании, занимаващи се с високи технологии.

Всъщност Дрезденската долина е била наричана и „Долината на несведущите“, тъй като по времето на ГДР сигналът от западните телевизии и радиа не достигал до разположения ниско от двете страни на р. Елба град.

Остана да добавим, че Дрезден е важен транспортен възел и може би това е една от причините за серия бомбардировки в средата на февруари 1945 г., довели до около 25 000 цивилни жертви, над 30 000 ранени и много противоречия по-късно. В резултат на бомбардировките, градът е практически унищожен – половината от жилищните сгради са срутени или тежко повредени. Сериозни щети понася и централна ж.п. гара Дрезден, една от най-големите в Германия.

68 години по-късно…

Влакът от Берлин, с който пътуваме пристига на един от 18-те коловоза в напълно обновената гара, обвита с огромен прозрачен покрив от фибро-стъкло с площ 30 000 кв. м.

Слизаме и в залата за посрещачи виждаме макетни влакчета, които можете да контролирате срещу монета от 1 евро:

След като гладът надделява над детските ни мечти, хапваме по сандвич и се отправяме към хотел Kipping, който се помещава в една от оцелелите по време на бомбардировките сгради и е едва на 100-тина метра от гарата. Навън вали, така че се добираме до хотела, теглим си по един душ, наспиваме се хубаво и на следващата сутрин вече сме готови за туристически подвизи из града. Между другото, една от най-обилните и вкусни закуски в живота ни е именно в този хотел!

Главната търговска улица (Prager Straße)

Преминаваме през Централна гара и вече сме на Прагер щрасе – главната търговска улица, пълна с хотели, магазини, пейки и фонтани. Улицата свързва Централна гара Дрезден със Стария пазар. Някога тя е била и началото на пътя към Прага, откъдето идва и името ѝ, но от 1970 г. насам е изцяло пешеходна зона и де факто най-престижната улица в града.

Определено прави впечатление хотелският комплекс от три свързани 12-етажни постройки с общо 1917 легла, а срещу него е втората по дължина жилищна сграда в Германия с 614 апартамента и дължина 250 м.

Преминаваме покрай кръглата сграда на киното, още десетина огромни магазина, пресичаме големия булевард Waisenhausstraße, което дълбоко ни замисля за немския правопис на „ss“ и „ß“ и в крайна сметка се озоваваме на

Стария пазар (Altmarkt)

Площадът с размери около 130 на 100 метра е бил центърът на града още през XIII в., когато е наричан с цветущото име „Порочният пазар“. През 1550 г. близо до Женската църква (ще я споменем след малко) изграждат нов пазар и така този придобива името „Altmarkt“. От 2008 г. под него има подземен паркинг, така че площадът е изцяло пешеходна зона и от край време е място за важни събития в града – тук има бирфести, великденски панаир и коледен базар (Дрезден е родината на традиционните немски коледни базари); когато е студено, въздухът ухае на бадеми, меденки и греяно вино, а когато е по-топло се провежда известният джаз-фестивал Диксиленд и… дръжте се… турнир по плажен волейбол! Мятаме няколко тона пясък на паветата и готово!

Всъщност, ако се загледате внимателно в паветата, има шанс да откриете малък мемориал за труповете на 6865 души, изгорени след бомбардировките на 13-14.02.1945 г. над града: „Nach den Luftangriffen vom 13. bis 14. Februar 1945 auf Dresden wurden an dieser Stelle die Leichen von 6865 Menschen verbrannt.“

Снимка: T. Hara

Безспорно обаче най-впечатляващата сграда на площада е

Църквата на Св. Кръст (Kreuzkirche)

Основан още през 1168 г., това е най-големият храм в цяла Саксония (3000 места), изгарян до основи и изграждан „от нулата“ отново и отново, цели пет пъти.

Скривайки се от сутрешния дъжд, отдъхнахме в храма за около час. Страхотно впечатление прави как масово хората отиват със семействата си в неделя сутрин, поздравяват се, пеят заедно и се молят за щастието на техните съседи, близки и роднини.

90-годишна немска бабка дундурка бебе в количка, докато голямото семейство, в което има още три поколения пеят, заедно с момчетата от прочутия Дрезденски църковен хор, един от най-старите в света. За да усетите атмосферата, предлагаме една световно известна коледна песен:

Женската църква (Frauenkirche)

Пресичаме трамвайната линия на Wilsdruffer Straße и пред нас изниква силуетът на Фрауенкирхе, една от най-впечатляващите протестантски катедрали в Европа и символ на града.

Най-характерната отличителна черта на Женската църква е „Каменната камбана“ – куполът с тегло 12 000 тона, издигнат без никаква вътрешна опора, повече от 200 години се извисява величествено и грациозно в небето над стария Дрезден.

По време на бомбардировките през 1945 г. църквата оцелява цели две денонощия, където се скриват над 600 души. Накрая подпорите не издържат на огромната топлина, произведена от близо 700 000 бомби, пуснати над града, нагряват се до яркочервено и експлоадират; външните стени се срутват и сградата (заедно с по-голямата част от Дрезден) изчезват от лика на Земята…

Снимка: Richard Peter

Оцелява само олтарът. Обгорелите камъни лежат в центъра на града години наред, но скоро след войната камъните постепенно започват да се събират от местното население, да се номерират и през 1966 г. останките от църквата се обявяват за мемориал срещу войната. По-късно, през 80-те мемориалът става централно място за протестите в Дрезден. Хора с цветя и свещи идват, за да отворят път на обединението на Германия. През 1985 г. се взима окончателно решение църквата да бъде изградена наново чрез специално оформен Граждански комитет. Целта е била храмът да се издигне точно по запазените оригинални планове на Георг Беер, който завършва окончателно Фрауенкирхе в Дрезден през 1743 г. Средствата, изразходвани за реставрацията на храма възлизат на 131 000 000 EUR. Всички те представляват изцяло частни дарения (над 600 000), като са не само от германци, но идват и от Великобритания (нека не забравяме, че градът е сринат до основи именно от британски бомбардировачи). В крайна сметка на 30 октомври 2005 г., след 40 години, църквата отново е открита на официална церемония с над 100 000 присъстващи, а в реконструкцията на новата Фрауенкирхе са използвани 43% от строителните материали на старата сграда:

В сутерена на храма днес посетителите могат да разгледат една интересна изложба, която разказва цялата история на църквата. Храмът може да се посети безплатно (но се разчита силно на дарения) в работни дни от 10 до 12 ч. и от 13 до 18 ч. Входовете са седем, обозначени с букви от латинската азбука; главният е вход D. През уикендите също е възможно да се влезе, стига да няма сватба, кръщене или друго подобно мероприятие. Посетителският център работи от понеделник до събота от 9:30 до 18 ч. На всеки час (9:45, 10:45, 11:45 и т. н. до 16:45) се прожектира филм за Женската църква, който можете да видите на цена между 2 и 4 EUR. За съжаление, ние се озовахме там рано сутринта в неделя и можехме да ѝ се насладим само отвън.

Албертинум (Das Albertinum)

Албертинумът носи името на саксонския крал Алберт и е следващата дестинация по нашия път към терасата на граф Брюл. Само надникваме вътре – музей на модерното изкуство, който помещава експозиции на скулптури и картини от Романтицизма до наши дни. Може би вече няма смисъл да го казваме, но е разрушен напълно по време на бомбардировките и изграден изцяло наново.

Нямаме време за музея, затова се качваме на

Терасата на граф Брюл (Brühlsche Terrasse)

Терасата на Брюл е едно от най-емблематичните места в Дрезден и представлява уникален архитектурен комплекс. Някога укрепление, днес тя е чудесно място за разходки, снимки и глътка въздух с взор към р. Елба.

Нека пак да го кажем – терасата и сградите са напълно унищожени по време на бомбардировките и след това възстановени напълно от нулата. Наистина е впечатляващо с каква упоритост хората от Дрезден са възстановили града си.

Прави ни впечатление и неделният маратон, който минава под звуците на духова музика… Дрезденчани масово са се включили в него – слаби, дебели, стари, млади…

Не могат да не ни впечатлят и позлатените статуи над Дрезденската академия за изящни изкуства, която е и една от най-старите по рода си в Европа (създадена е през 1764 г.) Понеже постоянно го споменаваме, направо правим съкращението СУПВБИНВСТ = Сградата е унищожена по време на бомбардировките и напълно възстановена след това…

Неслучайно наричат това място „Балконът на Европа“:

Между впрочем, феновете на „Костенурките нинджа“ със сигурност ще оценят тази снимка:

Достигаме края на терасата и правим два „тегела“ по моста, за да я снимаме в цялостната ѝ прелест. Само няколко седмици след нашето посещение р. Елба преля и предизвика големи наводнения в този район.

Връщаме се до

Площада на замъка (Schloßplatz)

В средата му се извисява католическата църква „Св. Троица“ (Katholische Hofkirche), построена между 1738 г. и 1751 г., за баланс с протестантската Фрауенкирхе.

В криптата на църквата е погребан последният саксонски крал, заедно с важни членове на семейството му. СУПВБИНВСТ. Ние обаче продължаваме наляво по

Шествието на Саксонските князе (Der Fürstenzug)

По цялото протежение на Augustusstraße е разположена 102-метрова стена, върху която са изобразени фигурите на Саксонските князе. Първоначално рисунките са направени с боя, но скоро след това са заменени от 23 000 порцеланови плочки, с които се образува огромната мозайка, започваща с Марграве Конрад (XII в.) и завършваща с Крал Джордж (XX в.). Това е може би единствената Дрезденска забележителност, която остава почти незасегната от бомбардировките…

Представете си, ако в България имахме подобен стенопис: шествието щеше да започва с основателя на Дунавска България кан Аспарух, следван от кан Тервел, който пък е следван от кан Кормес, после Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян I. Продължаваме с княз Борис I Михаил, княз Владимир (Расате), цар Симеон I, цар Петър I, цар Михаил, цар Борис II, Комитопулите, почти два века под византийско робство, после са Асеневците, Шишмановците, Тертеровците, би следвало да имаме един дълъг период под турско робство, след което да видим Александър Батенберг, Валдерам Датски, Фердинанд Сакскобургготски, Борис III, Симеон II и да завършим с целокупния български народ, представен като парламентарна република… общо 50-тина владетели! Би било чудесно, нали?

Земперопер (Semperoper)

Ако продължите по Sophienstraße от площад Schloßplatz, ще се озовете пред Semperoper, най-голямата саксонска опера, построена през 1841 г. СУПВБИНВСТ.

В центъра на площада има статуя на Йоханес Шилинг, а на покрива на операта се извисяват Дионисий и Ариадна на квадрига, теглена от четири пантери… Не тези четири пантери, естествено

Цвингерът (Der Zwinger)

Хайде сега, сериозно – aрхитектурният бароков комплекс Цвингер се намира точно до операта, веднага след чичкото, дето ви приканва да се повозите на трабант-лимузина. Представлява комплекс от четири сгради, с красива и равна градина между тях.

Днес тук се намират различни музеи. Сред тях е Дрезденската картинна галерия „Старите майстори“ с произведения на Рафаело („Сикстинската мадона“ е тук), Тициан, Рубенс, Рембранд, Каспар Давид Фридрих, Макс Либерман, Якоб ван Ройсдал и мн. други.

Зелените сводове (Grünes Gewölbe)

Ако трябва да посетите само едно нещо в Дрезден, посетете Зелените сводове. Така направихме ние и не съжаляваме.

Трябва да си направите резервация онлайн с точния ден и час. Билетите не са евтини (14 EUR/човек за възрастни, безплатно за деца), но въпреки това свършват, така че непременно си направете резервацията предварително. Трябва да отидете и поне 30 мин. по-рано: всички чанти, раници, фотоапарати и тем подобни се оставят на гардероб, а в сградата се помещават още 4-5 музея (има и комбиниран билет за хората с интерес и повече време), така че е нужно време за ориентация.

На 1 септември 2006 г., канцлер Ангела Меркел присъства на откриването на реконструираните Зелени сводове (да, СУПВБИНВСТ отново), а през 2011 г. музеят празнува 5-годишнина от създаването си. Съгласно условията на официалния сайт на музея, с тази информация вече можем да ви покажем снимките, без да имаме каквито и да било претенции за авторското им право, собственост на Staatlichen Kunstsammlungen Dresden и съответните им автори и носители (т.е. тези снимки НЕ СА с Creative Commons лиценз!).

Има места, където снимането е разрешено и такива, където е „забранено“, забранено, строго забранено и егаси-забраненото! „Зелените сводове“ е от последните – навсякъде е пълно с камери и охрана и има защо: тук са едни от най-ценните съкровища – над 1000 скъпоценности, принадлежали на саксонските крале, разпределени в девет различни стаи, запазени още от 1733 г.

Ще разгледате Кехлибарената стая, Стаята от слонова кост, Сребърната стая, Златната стая, Скъпоценната стая, Медната стая, Стаята на бижутата, Бронзовата стая и Ренесансовата стая, коя от коя с по-красиви и изваяни предмети – картини, направени като мозайка от скъпоценни камъни, декорирани щраусови яйца, дърво от корали и слонова кост… Невероятен музей!

Още (което не видяхме)

Както си признахме от самото начало, подценихме Дрезден. Останаха толкова много неща за разглеждане! В случай, че имате няколко дни, не ги пропускайте:

• Dresdner Molkerei Gebrüder Pfund, Bautzner Straße 79 – най-красивата млекарница в света, работи само делнични дни и е далеч от центъра;
• Transport Museum, Augustusstraße 1 – транспортния музей в Дрезден
• Gläserne Manufaktur, Lennéstraße 1 – прозрачната фабрика на VW, в случай, че сте фенове на автомобилопроизводството; тук е и едно от малкото места, където можете да видите товарен трамвай;
• Kunsthofpassage, между Alaunstraße 69 и Görlitzer Straße 18 – малък проход между две улички, с невероятно декорирани стени, обсипани с олуци, които издават звуци при дъжд;
• Deutsches Hygiene-Museum, Lingnerplatz 1 – уникален музей на хигиената, с много информация и забавни експерименти за децата;
• Militarhistorisches Museum, Olbrichtplatz 2 – военно-исторически музей, с войници, танкове, оръдия, камиони и дори бойни животни;
• Разходка с лодка по р. Елба – просто слезте до кея и си харесайте, гледката е супер;
• Разходка над града с въжена линия – има цели две: Standseilbahn и Schwebebahn.

От нас – толкова. Връщаме се обратно на гарата, качваме се на влакчето и продължаваме към Прага…

Между другото, на връщане установихме, че във влака има страхотен вагон-ресторант с вкусни манджи на 10% по-високи от нормалните цени. А най-хубавото е, че приемат плащания с евро, чешки крони и кредитни карти.  В крайна сметка трябваше да се отървем от кроните, доплатихме с карта и накрая поръчахме допълнително, което платихме в евро… А какво още се случи по пътя ни към Прага, ще разберете, когато ни остане време да пишем за чешката столица. До скоро

Създаден като укрепление, преустройван многократно като дворец и министерска сграда, разграбван и възстановяван, разрушаван и реставриран, днес Лувърът е един от най-големите музеи в света и определено най-големият, в който съм бил някога.
Мога да ви дам стотици грандиозни факти: над 60 000 кв. м изложбена площ, над 8 000 000 посетители за последната година и въобще… Лувърът е нещо огромно! Но всичко това можете да си прочетете от официалния сайт на музея.
Истината е, че ще останете впечатлени… не, направо зашеметени от това колко много произведения на изкуството има в Лувъра – различни школи, периоди, стилове, изразни средства…Пълно е с известни картини (Мона Лиза), скулптури (Венера Милоска), антики (гръцки, египетски, римски…) и уникати от всички части на света; неща, за които сте учили в училище… Има и такива, за които не сте! Например художникът Пиер Сублейрас, когото обявявам за мой официален френски адаш.

Лувърът ще ви запознае и с други произведения на изкуството, като например мебели от апартаментите на Наполеон III:
Накратко, Лувърът е от „задължителните“ места в Париж. Няма да можете да го разгледате напълно за един ден, дори на „тъгъдък“, така че е безсмислено да си взимате билет за допълнителните (временни) изложби. Разходката из музея е ужасно изморителна, така че се снабдете с удобни обувки, сандвичи и вода (има само определени места, където можете да хапнете, не си мислете, че ще мляскате мазен хамбургер пред картина на Рубенс, примерно).

Персоналът на музея е изключително любезен, както и навсякъде в Париж впрочем… Има само две картини, които се гледат отдалеч – „Мона Лиза“ и „Джокондата“… Сега малко по-сериозно: Най-приятно се изненадах от факта, че снимането е разрешено абсолютно навсякъде. Имаше места, където забраняваха използването на светкавица, за да не се увредят ценните експонати, но като цяло не е проблем да си щракаш спокойно из музея. Явно са наясно, че за мен, а и за седем от осемте милиона туристи „снимането забранено“ би означавало просто „щракайте незабелязано с леко подаден от джоба обектив“…

За финал, имам специален поздрав във връзка с последната снимка:

Венеция! Един от най-романтичните градове в света, с 1500-годишна история и неповторима атмосфера; с красиви гондоли, минаващи под каменни мостове и малки, нелогични улички, в които дори и венецианските пощальони се губят…

През април тази година (един от най-подходящите моменти да се посети Венеция, между другото) и аз имах възможност да разгледам този невероятен град и накратко ще споделя ценна информация, която е добре всеки от вас да знае, преди да тръгне натам…

Транспорт

Най-вероятно ще пристигнете във Венеция чрез един от следните превози:

• самолет – около Венеция има две летища: Марко Поло (VCE, 13 km) и Тревизо (TSF, 40 km). И двете летища имат много удобни превози за трансфер до самата Венеция – директно или през града Местре, който се намира на континенталната част. Превозите от и до двете летища се обслужват от ATVO, като цената от Марко Поло е 8 EUR (15 EUR двупосочно), а от Тревизо – 12 EUR (22 EUR двупосочно). Съществуват варианти (включително и по вода) и с компанията ACTV, но смятам, че ATVO е по-цивилизованият. От София има редовни полети на RyanAir (директен до Тревизо), Alitalia/Bulgaria Air (прекачване в Рим), Lufthansa (прекачване в Мюнхен), KLM (прекачване в Амстердам) и Turkish Airlines (прекачване в Истанбул). Не е за подценяване и възможността да кацнете или излетите от Милано или Болоня и да разгледате частично или цялостно маршрута Милано – Верона – Венеция – Болоня.
• влак – с влак може да достигнете до централната гара (Venezia Santa Lucia), както и до Местре (Venezia-Mestre), като до последната пристигат значително повече влакове;
• автобус или трамвай – има редовен градски транспорт буквално на всеки 5-10 минути между 6 сутринта и полунощ, като повече информация може да намерите на сайта на ACTV;

• автомобил – с автомобил можете да стигнете до самата Венеция (има огромни паркинги на Piazzale Roma и Tronchetto), но не ви го препоръчвам: ще се наложи да платите между 21 и 30 EUR на ден. Много по-изгодно е да спрете безплатно в Местре, след което да се качите на градски транспорт до самата Венеция;
• кораб – круизни кораби достигат до порт Венеция, както и до Stazione Marittima, но отделно има и воден градски транспорт, наречен вапорето, с който може да посетите близките острови, летището, както и цяла Венеция. Обслужват се отново от ACTV (виж линии и разписания) и ще разкажа за тях малко по-подробно надолу.

Карта „Venezia Unica“

Всяка година 18 000 000 туристи посещават Венеция, което прави средно 50 000 на ден, като най-много (около 3 000 000) идват на карнавала през февруари. При всички положения, няма да искате да чакате на огромните опашки за музеи и e добре да се възползвате от най-ниските цени за транспорт. Всичко това ви се дава от картата „Venezia Unica“, официален продукт на Община Венеция, с възможност за поръчка онлайн. Вариантите с какво „да напълните“ картата са много, но за уикенд искам да ви обърна внимание за следното:

• Rolling Venice – за хора между 6 и 29 години, с доста добра отстъпка за транспорт и музеи;
• Вход за музеите на площад Сан Марко (20 EUR за възрастни, 13 EUR за младежи до 26 г.) – достъп до Двореца на дожите и още 3 музея на площада;
• ACTV карта за транспорт за 72 часа (40 EUR за възрастни, 22 EUR за младежи с Rolling Venice). За 24 и 48 часа картата за възрастни е съответно 20 EUR и 30 EUR, което макар да изглежда скъпо на пръв поглед, в сравнение със 7,50 EUR за единично пътуване с вапорето си е доста добра инвестиция. А важи и за автобусен и трамваен транспорт до и на територията на Местре, както и за вапорето до островите. Картата трябва да се валидира при всяко качване в даденото превозно средство.

Тънкият момент откъде да си вземете картата: при поръчка получавате ваучер със специален PNR код, който можете да използвате на всеки от обектите, упоменати тук: http://tripplanner.veneziaunica.it/en.

Но дори и да не сте си резервирали картата онлайн, можете да си вземете всичко от нея в туристическия център на Piazzale Roma. В никакъв случай не оставяйте билетите за музеите на площад „Сан Марко“ за покупка от самия „Сан Марко“ – това ще ви спести около час-два чакане на опашка.

Настаняване

Можете да се настаните в самата Венеция, на някой от островите, както и в континенталната част (Местре). Транспортът от Местре е доста удобен, с гореспоменатата карта може да се ползва неограничено, пътуването до Венеция е 15-20 мин., а хотелите са на значително по-ниски цени. За самите хотели както обикновено препоръчвам Booking.com и Airbnb.

Венеция е така устроена, че най-вероятно

Piazzale Roma (Площад Рома)

ще е вашата първа и последна спирка. Около и на големия площад спират всички автобуси и трамваи от Местре, Venice People Mover (нещо като фуникуляр от паркинга на о. Трончето), в близост е ж.п. гарата Santa Lucia, огромният паркинг за автомобили, има туристически офис (последно напомняне да си вземете билети за музеите на площад Сан Марко от тук) и място за съхранение на багаж. Тук е мястото да си вземете и първото вапорето (или ако предпочетете – water taxi). Спирките на вапорето са покрити понтони в бяло и жълто, които толкова се различават от останалата архитектура, че няма как да ги пропуснете:

До площад Сан Марко ходят линии 1, 2 и N, като ако искате да сте сигурни, че ще минете по Canale Grande, хванете си линия 1.

Canale Grande (Големият канал)

След като се качите във вапоретото, следват около 4 километра през най-красивата част от Венеция, като по време на пътуването си ще видите около 170 сгради. Повечето от тях са построени между 1200 и 1700 г.

Може би тук е мястото за малко венецианска история. Както казват самите венецианци, началото на Венеция е като годежен пръстен, изпуснат от нестабилна ръка в Канале Гранде. Никой не знае къде и как точно се заражда „плаващият град’. Първите свидетелства са от около V в., когато изплашени хора, бягащи от земите на днешните Падуа и Тревизо, изложени на атаките на германските племена, намират убежище в мочурищата на адуктор магнуса на италианския ботуш. Накратко – Венеция е на над 1500 години!

Временните им жилища предлагали сигурно убежище, така че част от хората се установили на островите постоянно. Счита се, че Големият канал в древността е бил река, около която с годините постепенно са се появили днешните сгради.

Първите венецианци започнали да изграждат сградите върху солидна основа, като забивали дървени стъбла в пясъчната земя и строели дървени платформи над мочурищата. Дървото е доста нетрайно и използването му като носеща конструкция може да изглежда странно на пръв поглед, но дълголетната Венеция е изградена именно върху дървени трупи – потопени под вода, те не са изложени на кислорода, необходим на микроорганизмите, отговорни за разпадането на дървесината. От друга страна, солта и пясъкът във водата с вековете превръщат дървото във вкаменелост и го правят изключително здраво и трайно. А за да си представите за какво количество дървета става въпрос: само църквата Santa Maria della Salute е изградена върху 1 106 667 бр. 4-метрови дървета, донесени по вода от горите на днешните Словения, Хърватия и Черна Гора! По груби изчисления, от толкова дървесина може да се произведе 55 пъти хартията, нужна за отпечатване на всички книги във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

С вековете малкото селище Венеция се превръща в град-държава и столица на империя, която се е простирала из Адриатика и Източното Средиземноморие – от Хърватска до Гърция. Войските ѝ са достигали дори до Константинопол, преди Венеция да навлезе в залеза си и да бъде завладяна от Наполеон през 1797 г.

Тук за първи път в света жена завършва университет – Елена Лукреция Корнаро Пископия, 25 юни 1678 г. Във Венеция се ражда и първото казино в света (1638 г.), което лесно можете да забележите край Големия канал.

Днешна Венеция се състои от 118 острова, разделени от 177 канала и свързани с 416 моста, но над Canale Grande минават само четири, като най-известният от тях е

Ponte di Rialto (Мостът Риалто)

Риалто е бил единственият мост над Canale Grande от 1181 г., като през 1255 г. понтонът мост е заменен от дървен мост, а той – от съвременния каменен през 1591 г. Мостът образува внушителна за времето си арка с височина от 7,5 метра. Подобно на Покрития мост в Ловеч, върху Риалто ще видите десетки малки магазинчета за сувенири. Тук е може би най-популярното място да наемете

Гондола

Със сигурност щом чуете „Венеция“, веднага си правите асоциация с гондола и обратно. Ако сте сред щастливците, които посещават Венеция през първата неделя на септември, ще можете да присъствате на Парада на гондолите, който не отстъпва по пищност на маскения карнавал през февруари.

Типичните 10-метрови лодки с равно дъно са специално адаптирани за условията на Венецианската лагуна. Лявата страна на гондолата е около 25 см по-дълга от дясната, с което се компенсира „изкривяването“ от гондолиера и греблото му. Движението се извършва от лявата страна на канала – както е с автомобилите в Англия, Индия и Япония, например.

Числото 400 е тясно свързано с гондолите – има точно 400 такива във Венеция, като са били нужни над 400 часа, за да се направи всяка една гондола. Всеки от гондолиерите също минава 400-часово обучение, за да се научи да управлява 400-килограмовата лодка – иска се не просто раирана блуза, сламена шапка и черни панталони, а и доста умения, за които се държи изпит… Всъщност, гондолиерите са с един по-малко. Защото единствената лицензирана гондолиерка се казва Джорджа Босколо.

Всяка гондола се състои от 280 детайла, направени от 10 различни вида дърво: дъб, бук, бряст, липа, лиственица, ела, череша, круша, орех и махагон. Ако искате да научите повече за това как се правят гондолите, посетете Squero di San Trovaso.

А ако просто искате да се повозите на гондола, имайте предвид, че удоволствието е наистина скъпо. За 40-минутна разходка си пригответе около 80 EUR, а ако е по залез слънце – направо стотачка. В пика на туристическия сезон цените могат да нараснат дори повече, да не говорим, ако поискате и серенада.

Вариантите да намалите цената са няколко – хванете гондола от малките канали във вътрешността на Венеция. Или се комбинирайте няколко души. Или просто се пазарете до дупка, накрая си тръгнете и чакайте да ви настигнат (но дори и тогава надали цената ще падне с повече от 20-30 EUR). За последното обаче внимавайте – много туристически гидове съветват да не го правите, защото със смъкването на цената се смъква и удоволствието: гондолиерите значително съкращават маршрута заедно с цената и има шанс да пропуснете голяма част от изживяването.

Ако все пак искате да се качите на гондола, но нямате пари, може да си наемете traghetto (пенсионирана гондола, която се ползва, за да пресечете Canale Grande). Пътуването наистина е доста по-кратко, но стига за едно-две селфита, а струва колкото кофичка сладолед.

Без значение дали ще пътувате с гондола, пеш или с вапорето, в крайна сметка ще достигнете

Palazzo Ducale (Дворецът на дожите)

Palazzo Ducale или Дворецът на дожите е красива готическа сграда, която няма как да пропуснете, тъй като се намира точно там, където Canale Grande достига най-южната част на площад Сан Марко.

Дож е титла, която идва от лат. dux, т.е. водач и повече от 10 века е била носена от най-влиятелните хора във Венеция. С други думи, дожът е бил държавен глава с неограничена власт на тогавашния град-държава Венеция. И е тънел в неограничен разкош!

Дворецът е построен още през IX в., но оттогава досега много пъти е бил реконструиран и разширяван. Съвременният си вид има от 1340 г., а довършителните работи по него са продължили до 1420 г.

Фасадите на сградата включват долна част, състояща се от колонада на приземния етаж под открити лоджии (това са отворени пространства, подобни на тераса, но от вътрешната страна на сградата). За разлика от повечето средновековни дворци, лоджиите са на приземния етаж, а стените са вдигнати над тях.

Дворецът на дожите е превърнат в музей, който може да посетите всеки ден между 8:30 и 18 ч. И ако го направите, гарантирам, ще ви заболи врата от взиране в прекрасните позлатени тавани.

Посещението започва от Златното стълбище, завършено през 1559 г.  и продължава през редица помещения, служили на най-върховната власт във Венеция векове наред.

Ще ви висне долната челюст от невероятните зали, изпъстрени с картини на Джентиле да Фабриано, Алвизе Виварини, Пизело, Виторе Карпачо, Джовани Белини, Порденони, Тициан, Франческо Петрарка, Висарион Никейски, Джакомо Палма младши, Андреа Паладио, Доменико Робусти и др. Накратко – един малък Лувър.

Неслучайно дворецът е посещаван от над милион души годишно -картините са внедрени в прекрасни орнаменти от дърво, мрамор и злато. Стая след стая, ще видите Камарата на Великия съвет – една от най-големите зали в Европа с размер 53х25 метра, украсена с картини на Паоло Веронезе, Тинторето и Палма Ил Джовани след пожара през 1577 г.

В тази зала е и „Парадисо“ – най-дългата картина, рисувана на платно в света, извисяваща се над трона на Дожа. За картината е имало конкурс (всички „номинации“ също са показани в съседната зала), спечелен от Джако Тонторето и изпълнен за по-малко от 5 години – от 1588 до 1592 г.

От прелестта на двореца ще преминете по

Ponte dei Sospir (Моста на въздишките)

Много хора свързват Моста на въздишките с нещо романтично. Истината е, че той представлява топла връзка между Двореца на дожите и по-късно изграден затвор, в който е лежал (и избягал!) самият Казанова.

А причината да се нарича така е, че затворниците, минавайки по моста, с тежка въздишка за последен път поглеждали към красивата Венеция и морето, преди да бъдат изпратени в килията.

Basilica di San Marco (Базиликата Сан Марко)

Базиликата Сан Марко е разположена в центъра на площад Сан Марко и е най-известната църква в града, често сочена за пример на византийска архитектура. Църквата първоначално е частен параклис за дожите, като строежът ѝ е завършен през 1617 г. Известна е като Chiesa d’Oro (Златна църква), заради красивите си златни мозайки. Но тя очарова и с олтара, съдържащ саркофаг с мощите на св. Марко Евангелист, украсен със стотици изумруди, сапфири, рубини, перли и аметисти. Прочутите венециански коне, местени от императорската ложа в Константинопол чак до Париж се съхраняват в музея към църквата, а конете над главния вход на базиликата са бронзови копия. Можете да влезете безплатно в църквата, но музеят има входна такса от 4 EUR.

Камбанарията

Камбанарията на площад Сан Марко се издига на 98,6 метра, което я прави най-високото съоръжение във Венеция. Построена е през 1514 г. върху основа 12х12 метра, като освен за камбанария, тя е била използвана за наблюдателница и за морски фар. Направих 10-тина снимки на кулата с новия си апарат и започнах да се ядосвам: „Този обектив изкривява изображението и кулата изглежда наклонена на всички снимки“. После погледнах към кулата и видях, че проблемът не е във фотоапарата – камбанарията е наистина наклонена! Всъщност част от нея се срива през 1902 г. и е реконструирана през 1912 г.

Като цяло всички камбанарии във Венеция са наклонени. Santo Stefano е наклонена колкото Пиза, лесно видими са и наклоните на камбанариите San Martino (на о. Бурано) и Базиликата San Pietro di Castello. Именно наклонът е причината в основата на камбанарията на площад Сан Марко да се изгражда титаниев обков, който да я задържи права. Той не пречи да я посетите, да я разгледате отвътре и дори да се качите на върха ѝ, ако имате желание, време и 5 EUR. Ако се качите, освен невероятната гледка към Венеция, ще видите и пет камбани, всяка с различна функция – за екзекуции, заседания на Сената, за повикване на консулите, както и за простички неща като обозначаване на началото и края на работния ден или кога точно е време за обяд. Самият Галилео Галилей също се е качвал на кулата през 1609 г., за да демонстрира току-що изобретения телескоп на тогавашния дож Антонио Приули.

Correr Museum (Музеят Корер)

Корер е огромен музей, който обикаля площад Сан Марко. Билетът за Двореца на дожите ви дава достъп и до Корер.

На първия етаж можете да научите много за историята на Венеция и Венецианската република от XIII до XVI в., да се насладите на една от най-големите нумизматични колекции, както и на маслени картини, графики, монети, оръжия, макети и скулптури. Вторият етаж е картинна галерия с венециански творби от раждането на Венеция чак до XVI в.

А след като се насладите на разкоша на площад Сан Марко, със сигурност ще искате да си изгубите из

Малките улички на Венеция

Ако сте чели пътеписите ни за Рим или Южна Италия, вече знаете, че си падаме по китни италиански улички с висящо пране и ароматни цветя, ресторантчета с внимателно подредени столове и масички, запокитени площадчета с най-вкусния сладолед на света… Е, Венеция предлага всичко това, но каналите правят нещата още по-различни! Гаражите например изглеждат така:

За да усетите истинския дух на града, непременно се „загубете“ сред каналите и тесните пътечки между сградите, които местните наричат callètte (най-тясната е широка само 53 см).

Ще намерите редица скрити магазинчета за сувенири, бакалийки, винарни и магазинчета, предлагащи какво ли не… Наистина какво ли не:

И след като ви хване тази приятна клаустрофобия, все пак вероятно ще поискате да видите Венеция от по-далеч. Една кратка разходка до

Lido di Jesolo (Лидо ди Йезоло)

ще ви се отрази чудесно. Мястото е известно с хотелите си и дългата си плажна ивица. През април не е подходящо за къпане (климатът е подобен на нашето Черноморие), но със сигурност действа успокояващо и разтоварващо, особено на чаша аперол шприц, за който ще разкажа малко по-нататък…

Нощна Венеция

Очаквах Венеция да е по-празна през нощта, но тя направо опустя. Тук-там някоя двойка влюбени минават по моста, тук-там някой гондолиер се прибира към къщи, тук-там някое късно вапорето разнася последните туристи към гарите и хотелите им…

Хората се покриват по ресторанти, барове и кафенета (казах ли, че Florian на пл. Сан Марко е най-старото кафене в света?), културни мероприятия (вижте програмата на Teatro La Fenice и Palazzo Barbarigo-Minotto) или в историческото казино… Единствено около Риалто остава сравнително оживено, но нищо общо с дневното гъмжило от туристи.

Може би причината за това бе и априлският студен вятър – не знам. Но знам, че това ми даде възможност спокойно да направя няколко интересни вечерни снимки на Венеция, като за финал.

А сега – малко технически детайли:

Шопинг

Както вече писах, по малките улички на Венеция ще откриете магазинчета със всякакви сувенири – венецианско стъкло, венециански маски, шоколатиери, магнити, значки и какво ли още не…

За по-сериозен шопинг, препоръчвам да отидете до Местре. Молът Porte di Мestre е лесно достижим от Венеция с автобус 24H и всеки влак до Venezia Mestre Ospedale, а от Местре – с автобус 31H.

Храна и напитки

Ресторантите, храната и напитките във Венеция са скъпи, но не много повече от навсякъде в Западна Европа. Ако сте наистина гладни, препоръчвам вечеря в ресторант-бюфет Mishi Mishi в гореспоменатия мол Porte di Mestre, където срещу първоначална такса от 16 EUR можете да ядете колкото побира стомахът ви (напитките се заплащат отделно), а и да се позаредите с провизии от хранителните магазини наоколо. Препоръчвам да заложите на морските дарове, които са с много високо качество, а цените им в някои ресторанти може дори да са по-ниски от тези в нашите…

Ако пък предпочитате нещо наистина типично венецианско, непременно опитайте:

• Вече споменатия Aperol Spritz – аперитивче с аперол, просеко и газирана вода за следобедните часове, популярно из цяла Италия, но тръгнало именно от бреговете на Венецианската лагуна;
• Zaeti – традиционни венециански бисквити от царевично брашно и стафиди, с мекотата на бишкоти;
• Cicchetti – най-близкият превод, който ми идва за чикетите, е „мезелъци“ – малки хапки, под формата на ордьовър, с всичко прясно за деня, които се сервират в традиционните венециански барове, известни като bàcari. Често включват мини-сандвичи, хапки с маслини и зеленчуци, варени яйца и морски дарове, поставени върху парченце хляб или в мини-чинийки;
• Połenta e schie – качамак с венециански скариди, комбинацията розово-жълто изглежда изключително вкусно;
• Tramezzini – триъгълни сандвичи от бял хляб без коричка с пълнеж, който може да е всякаква комбинация от пюрета, сосове, колбаси, пастет, яйца, месо, риба и зеленчуци;
• Bigoli in salsa – дълга паста, за която може да се каже, че е нещо средно между дебели спагети и италиански макарони, която венецианците сервират с малки лукчета, аншоа и ароматен сос;
• Rixi e bixi – простичък ориз с грах, но любима храна на дожите;
• Fegato alla veneziana – крехък телешки дроб, задушен с малки лукчета, една от любимите рецепти на известния Франческо Леонарди.
• Вино – не забравяйте, че всичко по-горе е гарнитура към основното блюдо – виното. А ако искате да „затапите“, може да пробвате и чаша лимоново згропино в края на вечерята. Наздраве!

Бюджет

• Полети София-Венеция-София – 50 EUR с RyanAir, ако резервирате навреме;
• Трансфер от и до летището – 22 EUR;
• Карта „Венеция Уника“ – 40 EUR;
• 3 нощувки в 4-звезден хотел в „Местре“ с включена закуска – 306 EUR;
• Входна такса за музеите на пл. Сан Марко – 20 EUR;
• Входна такса за музея на църквата или камбанарията – 9 EUR;
• Две вечери в ресторант – 56 EUR;
• Вечеря All You Can Eat – 20 EUR;
• Хапване на крак и сладоледи през трите дни – 40 EUR;
• Коктейл на Лидо – 8 EUR;
• Шопинг, сувенири и подаръци – 150 EUR;
• Гондола (ако решите) – 80 EUR;
• Градска такса – 9 EUR;

Общ бюджет: 810 EUR / сам човек

Предполагам, че ако сте двойка, ще ви излезе само 200-250 EUR отгоре, т.е. разходите би трябвало да станат около 1060 EUR (530 EUR/човек), но, разбира се, ако решите да харчите стабилно, с тези пари не можете да си купите и чифт обувки…

Този пътепис се получи дългичък, а? Но колкото и да е дълъг, пак няма как да напиша (пък и да видя) цялата история, трупана във Венеция с векове. Не можах да видя островите Мурано (известен с венецианското стъкло) и Бурано (известен с венецианската дантела), не видях Венецианския Арсенал, не влязох в Santa Maria della Salute, построена като сделка с Бог, за да прогони чумата от Венецианската лагуна… но нищо, ще дойда пак и ще доведа цялото семейство някой ден!

А сега ви казвам „чао“. Всъщност думата „ciao“ идва от Венеция, от “s-ciavo vostro”, което приблизително означава „на Вашите заповеди“ или „на Ваше разположение“… Италианците я използват както за „здравей“, така и за „довиждане“. Е, благодаря за отделеното време и до нови срещи във Венеция…

Никога не съм те виждал
тъй красива – спяща край брега
като непозната приказка,
сред стари къщи и вода…
Исках хиляди неща да кажа,
ала онемях – и парче живот оставих,
малко младост, малко смях.
Остана Моста на въздишките
над далечния канал,
но по теб въздишам още
и да тръгна ми е жал.
Чао, Венеция, чао-чао-чао…

Материалът Уикенд във Венеция – кратък туристически пътеводител е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Стокхолм. Столицата на Швеция често е наричана Северната Венеция, заради своите средновековни сгради, красиви острови и интересни мостове. И след като прочетохте за истинската Венеция, решихме да ви разкажем и за нашата семейна екскурзия именно до Стокхолм, подарък за рождения ден на Биляна… Пътуването с малки деца до Швеция си е истинско приключение, но пък Стокхолм е изключително приветлив и семейно-ориентиран град.

Няма да повтаряме 12-те ни съвета при пътуване с деца, както и нещата, които научихме за Швеция от Малмьо, но ще ви припомним, че полетът е 3 часа, като още след първия самолетът се превръща в странна комбинация от несвъртащи се на едно място дечурлига и тъмни балкански субекти с нула познания по шведски, английски, че и български, отиващи да търсят „възможности“ в шведската столица…

От Скавста до Стокхолм

След като преживеете всичко това, ще кацнете на летище „Скавста“, което е „само“ на 110 км от Стокхолм. Единственият обществен транспорт от Скавста до Стокхолм е чрез Flygbussarna. Стокхолм е изключително скъп град – всичко е поне двойно на България, а храната, транспортът и услугите могат да достигнат 4-5, че и 10 пъти БГ стандарта… Просто да си знаете, полетът до Стокхолм вероятно ще е по-евтин от входните такси за различните атракции, а хотел с нормална локация за 4-членно семейство под 300 лв./вечер просто няма! И за да не ви отегчаваме с конкретни цифри, всичко по темата ще видите в края на този пост (раздел „Бюджет“).

Колкото до Flygbussarna, ще спестите някоя-друга крона (а и минутка), ако резервирате предварително от сайта им, но можете да го направите и направо на летището. И в двата случая ще получите билет с баркод, който се сканира в автобуса. Разписанието е синхронизирано с полетите (важно е да не се моткате из летището при кацане) и трансферът трае около 1 ч. и 20 мин. Автобусите са удобни, имат зарядни за телефон, колани и дори детски седалки.

Карта за градски транспорт

След като пристигнете в Стокхолм, вероятно ще ви се наложи да ползвате карта за градския транспорт. Можете да си вземете 24-, 48- или 72-часова карта, както и седмична такава. За последната се купува пластика, която струва 20 SEK, може да се „пълни“ и изглежда така:

Ако ще ползвате транспорт над 72 часа в Стокхолм, седмичната карта е по-изгодна в сравнение с всякакви комбинации тип 1-дневна + 3-дневна или две 2-дневни.

Актуална информация за транспорта в Стокхолм – на sl.se.

Време и климат

Стокхолм е най-северната точка, в която сме били досега. През лятото по тези ширини тъмна нощ просто липсва, а „бял ден“ е от 3 ч. сутринта до 23 ч. вечерта (от 23 до 3 ч. е здрач).

Източник: timeanddate.com

Температурите дори в летните месеци рядко минават 20°C.

Източник: ClimaTemps.com

В тази връзка – имахме спор относно дрехите. Петър спокойно си ходи по тениска с къс ръкав и при 12-13°C, а северният силен вятър хич не понася на Биляна и децата, така че останалата част от фамилията прекара повечето време с дебело яке, шапка и шал. Вечерта, в която посетихме Грьона Лунд, изпуснахме последния автобус до хотела, телефоните ни бяха останали без грам батерия и бяхме почти на път да се оръсим здраво за такси. Тогава Петър реши да пробваме да отидем до по-голямата гара Gullmarsplan с метрото, а от там ако има автобус – да хванем него, ако не – ръсим се за такси. Слава Богу, автобус наистина имаше!

— Имам чувството, че и на Северния полюс да отидем, пак ще намериш спирка и градски транспорт! – възкликва Биляна.

— И пак ще си по къс ръкав! – добавя Виктория…

Настаняване в хотел

Решихме да направим компилация от 10 хотела, които са изключително подходящи за семейства с малки деца, предлагайки варианти от луксозен 5-звезден до спартански хостел на възможно най-ниска цена:

1. At Six – в случай, че парите не са от значение за вас и държите на 5-звезден лукс, това е Вашият хотел: всичко в него е супер, с изключение на цената;
2. Clarion Hotel Sign – семейно-ориентиран четиризвезден хотел, близо до централната гара, с вкусна закуска, фитнес, басейн и спа (последните се заплащат допълнително обаче);
3. Radisson Blu Royal Viking Hotel – друг семейно-ориентиран четиризвезден хотел с модерен дизайн, локация супер център, но в по-нисък ценови клас;
4. Park Inn by Radisson Stockholm Hammarby Sjostad – нашият избор, бюджетен 4-звезден хотел, от който определено не останахме разочаровани, с вкусна закуска, безплатен фитнес и приятни стаи (на снимката по-горе е спалнята с удобно легло), близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра (30-40 мин.);
5. Pop House Hotel – 4-звезден хотел с перфектна локация за туристи, точно на острова с всички музеи и паркове Юргорден (Djurgården), сносни цени, но има един проблем – стаите са само двойни, т.е. ако сте с деца, ще трябва да наемете две. А ако ще следвате нашата програма, с хотел на тази локация спокойно ще си спестите градски транспорт за няколко дни;
6. Lilla Rådmannen – Тризвезден хотел в широкия център, близо до търговската улица, силно ориентиран към деца – стаите са малки, но вършат работа;
7. Hotell M/S Monika – Тризвезден хотел-кораб, в случай, че нямате против да пожертвате малко комфорт, за да пробвате нещо по-различно. Има доста кораби-хотели в Стокхолм, но този е един от най-добре оценените и предлага четворни стаи;
8. Hotel Zinkensdamm – Бюджетен тризвезден хотел с приятна детска площадка, с почти спартанско обзавеждане, на около 30-40 мин. от центъра на града.
9. Motel L – Чист хотел с ниски цени, близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра на града (30-40 мин.), приятно обзавеждане и като цяло е едно от най-изгодните решения.
10. Stockholm Hostel – Възможно най-евтиното решение, близо до метростанция, а и до самия център, обща кухня, която дава възможност да си наготвите сами.

След като уточнихме всички подробности, време е да преминем към основното:

Забележителности и атракции в Стокхолм

Както вече неведнъж сме споменавали в нашите съвети, не е много мъдро решение да набелязвате повече от две, максимум три неща на ден. Така направихме и ние, така че ви представяме нашата програма, която се случи от сряда вечер (в която освен да кацнем и да се придвижим до хотела, за друго не остана време) до неделя вечер.

Ден 1 (сутрин). Старият град и кралският дворец (Gamla Stan, Sveriges Kungahus)

Метростанция Gamla Stan (Старият град) е чудесно начало да започнете разглеждането на Стокхолм. Gamla Stan е един от най-големите и най-добре запазените средновековни градски центрове – същестува още от 1252 г.

Името на Стокхолм идва от „сток“ (дънер) и „холм“ (островче), като историята гласи, че през 1252 г. шведският държавник Биргер Ярл издига крепост именно на Gamla Stan. Говори се, че той е избрал мястото, хвърляйки дънер във водата и наблюдавайки към кой бряг го отнасят водните течения.  През XV век градът става столица на Скандинавското кралство, което включва днешните Швеция,  Дания, Норвегия, Исландия, Финландия и Гренландия.

Тази част на града е пълна със забележителности, атракции, ресторанти, кафенета, барове и магазини със сувенири. Всички те са запокитени из тесните калдъръмени улички, сред златисти сгради със скосени покриви, заобиколени от залутани туристи и полицаи на сегуей.

Тук са редица музеи, сред които и този на Нобел, статуи, скривалища и стенописи от Средновековието, шведската Национална катедрала и Кралският дворец, един от най-големите дворци в света с над 600 стаи и интересна съкровищница (която обаче не беше част от плана ни). Съветваме ви да влезете и в Немската църква, заради красивия ѝ бароков интериор.

Правите каквото правите, на обяд точно в 12:00 ч. трябва да влезете във вътрешния двор на двореца, за да видите смяната на охраната. Желателно е да отидете около 30 мин. по-рано, за да заемете добри места (пълни се доста с туристи).

Да си признаем, очаквахме да е нещо незначително тип смяната на караула пред нашето Президентство, но сгрешихме… „Смяната“ прилича много повече на военен парад, където ще видите отработени движения с пушки и щикове, знаменосци, духов оркестър на коне и близо едночасово шоу.

В двореца можете да посетите още няколко музея, кралските апартамент и съкровищница, но ние просто нямахме време. Ако вие мислите, че ще се справите, вижте www.kungahuset.se.

Ден 1 (следобед). Разходка с кораб по архипелага

След едночасовото стоене, малките доста се умориха и планираната разходка с корабче ни се получи страхотно. Качихме се на кораб с името „S/S Stockholm“ и направихме една тричасова разходка до гр. Ваксхолм и обратно.

Децата не се бяха возили на кораб досега, така че изживяването много им хареса, а и някои от най-хубавите ни снимки са направени от кораба. Колкото до възрастните – и на нас по едно коктейлче сред красивите острови (над 30 000!) около Стокхолм ни дойде много зареждащо.

Най-интересната част обаче си беше самият Стокхолм, така че вие си решете дали искате да се насладите на шведската природа или на града и си изберете подходящия тур – Stromma.se за точна информация.

Евтиният вариант на круиза е просто да хванете някое корабче от градския транспорт.  На sl.se има информация кой кораб откъде докъде пътува.

Ден 2. Грьона Лунд (Gröna Lund)

Вторият и четвъртият ден от нашето пътуване имаха най-благоприятна прогноза, така че решихме да ги използваме за атракциите на открито.

Грьона Лунд е увеселителен парк от веригата Тиволи, сравнително малък, поради централната си локация и липсата на варианти за разширяване, но, вярвайте ни, ще изкарате цял един ден в него. Намира се в Djugarden, заедно с още 10-тина музеи и Skansen.

В паркa често се провеждат различни концерти – съветът ни е по възможност да не отивате в такъв ден, освен ако не пее любим ваш изпълнител, тъй като става твърде пренаселено.

Любимите ни атракции са чашките, влакчето с калинките, тунелът на любовта, огледалната стая, летящите килимчета, рокджетът, синджирите и блъскащите се колички.

Имайте предвид, че за повечето атракции се изисква минимален ръст от 100, 110, 120, 130 или 140 см и служителите в парка не правят изключения…

Паркът отваря в 11:00 ч. (повечето атракции – в 12:00 ч.) и затваря в 23:00 ч. Официалният сайт е www.gronalund.com.

Ден 3 (сутрин). Музеят Васа (Vasamuseet)

Ако има един музей, който трябва да посетите, то това определено е Васа, където е единственият в света запазен средновековен кораб-галеон на почти 400 години, с 98% оригинални части!

Историята му е много интересна и ще ви я разкажем съвсем накратко: Крал Густав II Адолф решава да превърне Швеция в една от най-страшните сили в Европа и през 1625 г. сключва договор с холандския майстор-капитан Хенрик Хибърсон и неговия бизнес партньор Аренд де Гроуте да построят най-мощният военен кораб в Балтийския регион, ако не и в света.

Работата по кораба започва през 1627 г. и продължава две години. Огромният плавателен съд е направен по спецификации на краля и има дължина 69 метра, над 50 метра височина от кила до върха на основната мачта, тежи над 1200 тона, разполага с 64 оръдия, 120 тона баласт и стотици красиви скулптури, тогава оцветени в най-пъстрите за времето си багри – една истинска пропаганда за мощта на тогавашна Швеция!

На 10 август 1628 г. величественият кораб е пуснат по вода и изминава едва километър, след което тъжно и драматично потъва. Хиляди жители на Стокхолм стават свидетели на бедствието. Провежда се разследване и скоро грешката е открита – корабът е твърде тесен, за да поеме достатъчно баласт и газенето му е твърде малко.

Служителите на кораба претендират за невинност. Строителите са категорични, че са построили кораба според проекта, одобрен от краля. Кралят (явно осъзнал грешката си) не наказва никого, а наследникът на Васа е направен само метър по-широк и тази корекция била достатъчна, за да може да плава над 30 години!

В началото на XX в. започва издирване на потънали кораби и през 1956 г. археологът Андерш Франзен открива Васа. Оказва се, че водата около Васа е твърде студена, безсолна, безкислородна и замърсена, за да живеят бактерии и дървоядни организми, което е запазило кораба непокътнат.

Започва голямо мислене как да се извади кораба – от това да се напълни с топчета за пинг-понг до това да се замрази по-безсолната вода в огромен леден куб, който да изплува. В крайна сметка работите по изваждането на кораба започват на 20 август 1959 г., с помощта на 2 понтона и стоманени въжета в тунели, прокопани от професионални водолази под кораба. Започва бавно издигане, свързано с почистване от тиня, запушване на дупки и тем подобни операции.

На 24 април 1961 г. Васа се появява на повърхността за първи път от 333 г. Корабът е уплътнен, поставен на специален понтон и изтеглен към доковете, където започва реставрация, 17-годишно пръскане с етиленгликол и 9-годишно съхнене.

Шведското правителство решава да изгради постоянна „кутия“ около кораба и да създаде музей, който отваря врати през 1990 г. Средно около 3600 души на ден (над 1,3 млн. годишно) посещават музея, който ще ви очарова с интересна история, възможност децата да управляват кораб, филми и др.

Повече на сайта – www.vasamuseet.se.

Ден 3 (следобед). Детският музей Юнибакен (Junibacken)

Junibacken е на пешеходно разстояние от Vasa и е добре да ги комбинирате в един ден.

Специализиран като детски музей, това реално е един прекрасен закрит детски кът, в който можете да яздите коня на Пипи Дългото чорапче и да влезете във вила Вилекула.

Ще се качите на приказно влакче и като Карлсон ще полетите над градове и реки, за да ви разкажат любими шведски приказки.

Ще влезете в обърната настрани стая, ще откриете десетки тайни входове, тунели…

Музеят е малък, но пространството е много оптимизирано, така че ако сте с малки деца, по-добре прекарайте повече време тук. Ние се моткахме доста в и извън Vasa и имахме само два часа, а на децата няма да им омръзне и цял ден тук, вярвайте ни!

Повече информация – на www.junibacken.se.

Ден 4. Откритият парк-музей Скансен (Skansen)

Скансен смело се нарича най-старият открит музей в света (1891 г.)  и представлява интересна комбинация от старинни сгради и старинни занаяти (подобно на нашия Етър) с парк и зоологическа градина. Подходящо е да се посети при хубаво време и един ден практически не стига, за да се разгледа всичко.

Ще видите как са живели хората отпреди 200 години до наши дни, ще влезете в дървена църква, в къща „на кокоши крака“ и ще разберете какъв лукс е било да имаш електрическа печка малко след Първата световна война.

Ще можете да си купите кифлички от шведска сладкарничка от 1950-те или да посетите стая на работническо семейство, в която са живели 14 души едновременно…

Колкото до зоопарка, има приятна зона с малки, пухкави животни за децата, аквариум с тропически риби и животни (доплаща се), както и типични скандинавски твари – тюлени, северни елени, мечки, диви патици, диви коне, диви деца…

Още с идването в Стокхолм, ще ви направи впечатление колко зелен е градът. А Скансен е просто едно от най-зелените места – а да снимаш елен на фона на градския пейзаж не е нещо, което се случва често и е възможно на много места…

Музеят работи от 10 до 18 ч. и повече информация може да видите на www.skansen.se.

Бонус дестинации

Стига да имате време и финанси, Стокхолм може да ви предложи още десетки, ако не и стотици интересни възможности за ценно време, прекарано със семейството и децата. Ето няколко финални предложения:

Djurgården – на музейния остров има още десетки музеи: биологически, нордически, музей на ABBA, научнотехнологичен музей, водния музей Aquaria, военоморски музей, етнографски музей, музей на алкохолите, музей на полицията, викингски музей и поне 3-4 кораби-музеи… Входът за много от тях е символичен или дори безплатен;

Mетростанциите – често наричат метрото в Стокхолм „най-дългата“ художествена галерия в света. Всяка метростанция е изпъстрена с интересни картини, стенописи и скулптури, така че имате още една причина да използвате метрото повече. Имайте предвид, че някои станции са невзрачни на повърхността, но ако се пуснете до най-долните и запокитени коридори, може да откриете истински съкровища. Най-красивите метростанции са Kungsträdgården, T-centralen, Rådhuset, Solna Centrum, Tensta (по синята линия), Hötorget, Thorildsplan, Bagarmossen (по зелената линия), Tekniska Högskolan и Stadion (по червената линия).

Музеят на Нобел – това не е просто музей на наградите, а и на доста от най-значимите постижения на човечеството; нашите деца бяха твърде малки, за да издържат това посещение, но ако вашите са по-големи, вярваме, че посещението си струва.

Rum för Barn – безплатна детска библиотека с много занимания за най-малките на централна локация.

Fotografiska – огромен фотографски музей за любителите на снимки.

Ericsson Globe – Най-голямата сферична сграда в света; Интересен факт е, че ако приемем тази сграда за Слънцето, в и около Стокхолм е изградена цяла Слънчева система, със спазен мащаб, пропорции и големина на всички планети. Венера, например е 62-сантиметрова сфера, поставена в Кралския технологичен институт на 5,5 км от Ericsson Globe.

Замъците около Стокхолм – има над 10 такива, много от тях превърнати в различни музеи. Препоръчваме да започнете с Gustav III’s Museum of Antiquities.

Ако са ви останали пари, Ahlens City е нелош мол в центъра на града, с детски кът и доста занимания и магазини за деца.

Бюджет

Преди всичко, нека напомним, че навсякъде можете да плащате с карта. Кешът в Швеция не е на почит, така че ви съветваме да заредите картите на макс и да вземете минимум кеш. Дори фъстъци от улична сергия може да се платят с карта. Това ни дава възможност, както обещахме, лесно да бюджетираме описаното дотук. Различните компании и атракции имат различна ценова политика за различните възрасти, така че тази табличка ще ви даде доста добра информация кое колко струва…

Най-общо екскурзията до Стокхолм (без хотел, храна, сувенири и бонбони с рибки) ни е струвала 157 лв. за 3-годишния Симеон, 263 лв. за 6-годишната Виктория, а за нас, възрастните – по 488 лв. на човек. Като добавим и останалите разходи, сумата за 4-членно семейство е:

• Полети SOF-NYO-SOF с RyanAir за 4 души с ръчен багаж – 275 EUR = 538 лв.
• Трансфер Скавста-Стокхолм-Скавста с автобус за 2 възрастни – 556 SEK = 112 лв.
• Седмична карта за транспорт за 2 възрастни – 670 SEK = 135 лв.
• 4 нощувки със закуски в хотел за 2 възрастни и 2 деца – 8600 SEK = 1725 лв.
• Храна в заведение за бързо храненене – 3 пъти x 210 SEK = 630 SEK = 127 лв.
• Храна в ресторант нисък клас (бистро, семейна пица и напитки) – 350 SEK = 70 лв.
• Храна за из път от супермаркет за 2 дни за 4 души – 455 SEK = 92 лв.
• Разходка с корабче по архипелага за 2 възрастни + 1 дете + 1 безплатно – 700 SEK = 141 лв.
• Коктейл и кафе на корабчето – 225 SEK = 46 лв.
• Вход за Grona Lund и всички атракции за 2 възрастни + 1 дете + 1 безплатно – 1220 SEK = 245 лв.
• Хапване в Grona Lund за четирима – 442 SEK = 89 лв.
• Вход за музея Vasa за 2 възрастни и 2 деца – 260 SEK = 53 лв.
• 4 бр. хотдог – 120 SEK = 24 лв.
• 2 бутилки минерална вода от гарата – 35 SEK = 7 лв.
• Вход за музея Junibacken – 203 SEK = 41 лв.
• Вход за Skansen – 420 SEK = 85 лв.
• Сувенири и други разходи – 1185 SEK = 237 лв.
• 1% такса превалутиране = 38 лв.

ОБЩО: 3805 лв.

E, с изключение на последното число, всичко останало в Стокхолм беше наистина прекрасно и се получи чудесна семейна екскурзия…

Материалът Стокхолм – с деца на [Балтийско] море е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Валенсия, земя на слънчева любов и светлини!
Валенсия, със цвят на роза греят твоите жени!
Валенсия! И тез градини с портокалов аромат –
Валенсия, как искам да намеря любовта си в този град!

Горе-долу това пее Пласидо Доминго в песента си за третия по големина град в Испания… добавете модернистични сгради, боднете няколко палми в ситния пясък на плажа и украсете с едни от най-хубавите музеи, зоопаркове и аквариуми в Европа. Към всичко това прибавете чаша сангрия, сервирана с вкусна паеля, пресни плодове и зеленчуци от централния пазар, поръсете с щипка испански ренесанс, гарнирайте с  една нощна разходка сред букет от светлини и ще получите Валенсия!

Идеята да пътуваме и да опознаем Валенсия дойде от децата и по-специално от Вики, която отдавна мечтаеше да посетим Испания. Изненадахме Биляна за нейния рожден ден в края на февруари – пътешествие за нас четиримата с едно специално подаръче за нея.  Няколко месеца по-късно, когато моментът настъпи, затегнахме коланите (включително и този на Мечо Пух) и хоп – ето ни във Валенсия!

От България до Валенсия

Към момента WizzAir и RyanAir предлагат директни полети от София до Валенсия. Като се прибави летище Кастельон заедно с възможностите с прикачване, опциите са почти неограничени. Помислете дали можете да кацнете в един испански град и да излетите от друг – напр. Мадрид (така направихме ние), Малага, Барселона, Аликанте… Проучете всички възможни варианти и планирайте екскурзията отрано, защото особено транспортът с влак става много скъп, ако не си закупите билет навреме.

Трябва да признаем, че Валенсия има чудесен туристически сайт, в който можете да научите много за събитията в града, забележителностите и транспорта. Но все пак, ще ви споделим нашия опит от първо лице, започвайки с

Транспортът във Валенсия

Добрата новина – още с кацането можете да си закупите пластмасова карта, върху която може да „заредите“ различен брой и вид пътувания за до трима възрастни и неограничен брой деца. Забавното е, че децата и куфарите трябва да минават плътно през турникетите на метрото, което си е предизвикателство, а за малките – изключително забавно преживяване, в което ги хващате през кръста, ходите в синхрон и те си представят, че са предната част на някакво животно… Като добавим, че вратите на метрото отвътре не се отварят автоматично, а с дръжка или бутон, всичко останало си е нормално и цивилизовано. Има изключително много варианти с какви видове билети да си заредите картата. Ако кацате и излитате от Валенсия, закупете си двупосочен билет от летището до града. Според това дали престоят ви е 1, 2 или 3 дни, трябва да закупите съответно билети Т1, Т2 и Т3.

Лошата новина – трябва да планирате добре, защото устройствата не навсякъде ви дават възможност след като сте си закупили билет Т2 например, да си купите Т1 за още ден. Освен това, ако си купите брой пътувания с метро например, картата ви не важи за автобус. Персоналът в превозните средства е изключително вежлив и също толкова изключително неразбиращ английски, така че малко survival испански няма да ви е излишен.

И за да не попадате в нелепи ситуации, препоръчваме да си заредите  целодневни карти (Т1, Т2, Т3) за целия престой, или пък да заредите „туристическа“ тарифа, но тя се избива само ако смятате да посетите всичко, описано тук плюс още 2-3 места. Повече за транспорта – тук.

Настаняване

Да изберете къде да се настаните във Валенсия изобщо не е лесна работа. Централната част е достижима почти отвсякъде, но реално една нощна и една дневна разходка там са ви напълно достатъчни, а цените в центъра са доста по-високи.

От транспортна гледна точка, метростанция Àngel Guimerà е мястото, където се пресичат всички метролинии (еквивалентът на нашата метростанция „Сердика“). За съжаление, районът Velluters между Àngel Guimerà и централния пазар (Mercat Central) също е еквивалентно криминален на този между Женския пазар и Лъвов мост… Ето защо направихме една много условна карта с помощта на местни гидове за хубавите и не чак толкова хубавите места за пребиваване. Тъй като е доста субективна, вие преценете дали да се съобразите с нея или не…

Валенсия дава усещане за размерите на София (слава Богу, с доста по-спокойни и широки улици). Но местата и забележителностите, споменати в тази публикация, са пръснати из целия град, така че най-важното е да сте близо до метростанция, препоръчително в зона А. Добре е да помислите и за хубав супермаркет в близост – особено ако пътувате само с ръчен багаж, вероятно почти веднага ще са ви нужни неща като бутилирана вода, плажно масло/мляко, дезодорант, мазило против комари (има си ги и във Валенсия), продукти за сандвичи или плодове за среднощни похапвания и др. Освен познатите ви Lidl и Carrefour, популярни и не по-лоши супермаркети са Dia, Mercadona и любимия ни Consum. Съветваме ви да имате поне един от тези в радиус 400-500 метра от мястото на настаняване.

И последно по темата:

• Ако сте дошли предимно за плаж, може би добър вариант е да изберете място за настаняване близо до брега… ДА, ама НЕ! Оказва се, че едни от най-криминалните или бедни квартали са именно по източното крайбрежие. С едно изключение –  сградите на първа линия, непосредствено до плажната ивица, между улиците Carrer de la Reina и Carrer del Dr. Lluch, където животът не спира и има постоянен полицейски контрол. Но от втора линия нататък ще се насладите на „романтиката“ на валенсиански ромски квартал, през който ще трябва да минете така или наче, ако решите да стигнете пеш от или до центъра. Ето защо, ако плажът е вашата върховна цел, най-добре отидете извън Валенсия.
• Ако сте решили да разглеждате предимно Града на науките и изкуствата, то е добре да помислите за кварталите L’amistat, Mestalla или Camins Al Grau, стига да не сте твърде близо до морския порт.
• Ако идвате или напускате Валенсия с влак, може да помислите да сте в близост до центъра или гарата – ние си наехме място точно между ж.п. гара Estación Valencia Joaquín Sorolla и метростанция Jesús. Но и там кварталът изглежда една идея по-криминално, разбирайте графити, неподдържани сгради и типичните за ж.п. гарите странни субекти. Веднага казваме и добра новина – на почти всички ж.п. гари в Испания има място за съхранение на багаж (Consignes), което е изключително удобно, ако имате по-късно настаняване или по-ранно напускане (ние направихме така с посещението си в Bioparc Valencia веднага щом кацнахме).
• Такситата във Валенсия не са скъпи – първоначалната такса е 4 EUR, след което се таксува по около 1 EUR/km. Едната вечер ни се наложи да се върнем до апартамента си по този начин, за да си спестим дълга разходка с уморени от плаж деца. В зона А рядко сумата ще надхвърли 10 EUR.
• Подготвили сме ви и линк в Booking.com, за да ви улесним максимално.

Биопаркът

За разлика от обикновените зоологически градини, където животните са заключени в клетки, обитателите в Биопарк Валенсия бродят свободно на територията му. Мястото е изградено с концепцията „потапяне в зоопарка“, тоест посетителите са максимално близо до местообитанията на животните, а като прегради се използват реки, езера, потоци и скали. Само най-хищните и опасни видове са отделени чрез прозрачно, дебело стъкло.

Животните са предимно представители на африканската савана, екваториалните гори и о. Мадагаскар, сред които ще видите чукоглава чапла, африкански бивол, скалист даман, червен дукер, крокодил-джудже, императорски скорпион, африканска лопатарка, воден козел, газела на Томсън, пигмейски хипопотам, седлоклюн щъркел, жираф Ротшилд, пръстеноопашат лемур, ивичеста мангуста, южноафрикански мравояд, розови пеликани, гамбийски плъхове, дългоуха лисица, слонове, жирафи, носорози, леопарди, шимпанзета, сурикати и разни други тарикати…

В средата на парка дори има заведение, заобиколено от животни, където видяхме как мъжки воден козел се сби с друг за вниманието на една женска…

Ето и едно кратко видео с емоциите на децата, което е достатъчно красноречиво:

Насред биопарка има и пещера, в която се помещава аквариум с риби…

В определени часове можете да видите и шоу-програма с някои от животните – ние присъствахме на такава с дресировка на диви птици.

И ако след цялата обиколка децата все още имат сили, на изхода на зоопарка има и немалка детска площадка и бар със студена бира…

Едно няма да ви хареса в биопарка – цената. Деца под 4 г. влизат безплатно. Дотук добре. Но за деца от 4 до 12 г. и пенсионери над 65 г. цената е 18 EUR, а за всички останали – 24 EUR. Това означава, че в нашия случай (2 възрастни + 2 деца), се наложи да дадем 84 EUR за вход! И все пак – колко са местата в Европа, на които можете да се разхождате редом до лемура Крал Джулиън от „Пингвите от Мадагаскар“, например? Че и да го погалите…

Най-близката метростанция до биопарка е Nou d’Octubre, откъдето можете да стигнете пеш за около 15 мин. (под 1 км) или да ползвате автобуси 98 и 99 за това кратко разстояние. В близост до биопарка има и огромен супермаркет Carrefour плюс още няколко магазина. Съветваме ви да си „подложите“ хапване преди да влезете в биопарка – няма много възможности за хапване, но за сметка на това е скъпо. Освен това, почти винаги в Carrefour има шанс да откриете талони за отстъпка за вход в биопарка и можете да се възползвате от тях.

Паркът Турия

Ако видите картата на Валенсия, едно от най-забележителните неща е 9-километрова, зелена ивица, която подобно на воал се стели от Биопарка до Града на науките и изкуствата.

Всъщност, паркът Турия е някогашното корито на р. Турия, която през 1957 г. е пресушена и „преместена“ след поредното голямо наводнение. В пресушеното корито на реката се изгражда красив парк, чудесен за сутрешен джогинг или обиколка с велосипеди. На доста места в града има обществени станции за велосипеди – Valenbisi предлагат велосипед за цяла седмица на цена 10 EUR. Ще ви направи приятно впечатление, че в града спортуващите хора, трениращи редовно са много – за сметка на пушачите по заведенията. В парка има игрища за всякакви спортове, полянки, места за пикник, уреди за фитнес на открито… За най-малките има предвидени десетки детски площадки, като една от най-интересните е огромен дГъливер (в Parc Gulliver), като Децата могат да се катерят по неговите ръце, крака и глава…

От северозапад към югоизток близките до парка метростанции са Nou d’Octubre, Estació de Túria и Alameda, а в най-югоизточната част на парка започва

Градът на науките и изкуствата

Кой е символът на Валенсия? Ами Градът на науките и изкуствата!Комплексът е строен в продължение на почти десет години – между 1996 и 2005 г. Футуристичният дизайн е дело на местния архитект Сантиаго Калатрава, с помощта на друг испанец – Феликс Кандела. Прогнозната стойност от 300 млн. евро е надхвърлена тройно – крайната сума, платена за комплекса е над 900 млн. евро. Резултатът обаче е потресаващ – изключително интересни и красиви футуристични сгради. Неслучайно комплексът е част от пейзажа на филми (Tomorrowland, Doctor Who) и компютърни игри (Gran Turismo 6). Предупреждаваме ви, че можете да изкарате спокойно поне три дни в комплекса, виждайки нови и нови неща. „Градът“ се състои от шест основни части:

HEMISFÈRIC

Hemisfèric е първата сграда от комплекса, която отваря врати още през 1998 г. Нейният 100-метров покрив, извисяващ се над кълбо всъщност наподобява огромно око. И това не е случайно – в сградата има огромно IMAX кино с 900 кв. метра екран (!!!), 3D кино и планетариум с постоянни прожекции.

MUSEO DE LAS CIENCIAS

Научният музей „Принц Филип” (Museo de las Ciencias Príncipe Felipe) е модерна, триетажна сграда с разгърната площ над 26000 кв. метра. Ще научите много за живота, вселената и всичко останало, като особено интересни са залите за динозаври, опитите с електричество и „хромозомната гора“. А най-запомнящото се за децата от нашето посещение беше това, че станаха свидетели на излюпване на пиленце – на входа на музея са поместени полози с яйца, от които се очаква да изскочат пиленца. И на всеки 15-20 минути наистина се излюпва по някое, вижте сами:

Колкото до това кое беше най-запомнящо се за нас, възрастните? Че срещнахме нашата приятелка Ренета (която по принцип си е в Русе) насред музея! Ей така, както срещаш познати в родния си град… Случва ни се за втори път, след „Пешоооо“ насред дубайската пустиня и чувството си остава все така сюрреалистично… Светът е малък.

OCEANOGRÀFIC

Ако досега не сте ходили на голям аквариум и имате само един ден, непременно изберете Oceanografic – най-големият аквариум в Европа, с над 500 различни вида морски обитатели, включващи делфини, белуги, морски лъвове, пингвини и акули в седем различни среди, представящи различни части на Средиземноморието, Северния ледовит океан и Червено море. Билетите никак не са евтини – от 22 EUR за деца до близо 30 EUR за възрастен, т.е. входът за четиричленно семейство надхвърля 100 EUR. Добрата новина е, че има комбинирани билети за останалите части от комплекса и добавката за другите части е съвсем малка,  но имайте предвид, че не можете да видите и половината от всичко в рамките на ден.

PALAU DE LES ARTS

Дворецът на изкуствата „Кралица София” (Palau de les Arts Reina Sofía) представлява огромна галерия, заобиколена от красиви градини и водни площи. Голямата зала събира 1400 души и може да се превърне в балетна сцена, зала за конференции или изложбена зала.

ÁGORA

Ágora е метална структура, наподобяваща елипса с размери 88х66 метра, 70-метров таван и огромно вътрешно пространство, представляващо закрит площад. Намира се зад подобния на арфа мост (в лявата част на снимката по-долу). Когато няма изложби, концерти, тенис-турнири или други подобни събития, можете да посетите сградата безплатно. А когато има събития, Ágora побира над 6000 души – с 50% повече от Зала 1 на НДК.

UMBRACLE

Umbracle е открита, обществено достъпна (безплатно) тропическа градина, обкована с красиви бели арки, извисяващи се над палмови дървета (вдясно на снимката горе). Чудесно място да си направите снимки, а ако останете до късно в летните вечери, можете да видите как мястото се превръща в открит нощен клуб.

На метри от комплекса има и средно голям мол (Centro Comercial El Saler), в който също можете да прекарате няколко часа, да си направите шопинга или да хапнете малко по-изгодно – в сравнение с цените в комплекса си е направо евтино (разбирайте, ще дадете 5-6 EUR за кафе с кроасан вместо 9-10). За съжаление, до Града на изкуствата и науките няма метро, но пък около комплекса спират доста автобуси: 15, 19, 25, 35, 40, 94, 95, 99, 190A, 190C и нощната линия N9.

Плажовете

Целият регион на Валенсия е пълен с красиви кътчета и китни плажове с крайбрежна ивица от ситен пясък. Регионът е чудесно място и за почивка, но както вече казахме, хубавите плажове са извън Валенсия – препоръчаха ни Sagunto, Cullera, El Saler и Port Saplaya. Но ако сте като нас на градски трип и просто искате да отчетете, че си си топнали краката в Балеарско море, можете да използвате и градските плажове, които всъщност никак не са лоши. Достигат се с трамвай или автобус – пътува се около 25-30 минути от центъра. Автобус 19 е известен като „плажният“ автобус и може да ви извози и до по-далечните плажове на града.

Централният плаж на Валенсия се казва El Cabanyal и е отделен от останалата част на града чрез красива променада (пешеходна алея за разходки), с палмови дръвчета, магнолии и много зеленина… Плажната ивица е дълга около 3 км и почти навсякъде е широка над 100 метра, а плажът е оборудван с тоалетни, шезлонзи, чадъри, медицински център, полицейски участък, ресторанти, барове, спасител, душове, питейна вода, игрища за волейбол, достъп за инвалиди, както и с „празни зони“ пясък, където никой да не ви безпокои. Шезлонзи и чадъри се заплащат, всяко по 5 EUR/ден. Цените на храни и напитки са като в централната част на града.

Храната във Валенсия

Като стана въпрос за храни и напитки – в родината на паелята няма как да не отделим един абзац на популярното ястие с ориз. То произлиза именно от Валенсия, където е традиция да се хапва всяка неделя. Името „paella“ означава буквално „тиган“ и трите му основни съставки са ориз, шафран и зехтин. От там нататък може да видите всякакви разновидности и комбинации на различни сортове ориз, пилешко, свинско, заешко, морски плодове, зелен боб, грах, домати, чушки…. дори охлюви, змиорки, артишок и кюфтета! По време на престоя си пробвахме паеля наколко пъти и нито една не приличаше на предишната.

Eдна от странните, интересни и типични за местните напитки, които пробвахме във Валенсия, е хорчата – разхладителна напитка, направена от млякото на накиснати ядки (бадеми, сусам, ориз, ечемик и др.). Ако не си падате по подобни неща, портокаловият фреш е ароматен, вкусен и навсякъде (и не е особено скъп). Вярвате, или не, върви чудесно както с паеля, така и с телешки стек, на който испанците, бихме казали, са големи майстори!

Центърът

Централната част на града е изключително интересна и красива, така че ето ви бърз вариант да я обиколите с деца (около 1,5 километра общо разстояние). Започвате от централната гара (метростанция Xativa), където ако се абстрахирате от типичната за централните гари лудница, ще видите арена за борба с бикове, с формата на колизеум и тематичен музей, в случай, че си падате по тореадори. От въпросния площад Плаза де Торос (Plaça de Toros) тръгвате на север и общо взето следват – тесни улички със средновековни сгради, магазинчета, кафенета, ресторанти…. площад… тесни улички… площад… тесни улички… площад!

На много от площадите също има кафенета и улични музиканти, които обикновено са с китари и допринасят за приятната атмосфера. Та, движейки се на север, ще стигнете много бързо до сградата на Общината и Централната поща, с красив площад между тях – Plaça de l’Ajuntament.

Това е една от най-централните части, с красив фонтан. Имайте предвид, че нощните автобуси на почти всички линии тръгват от тук, така че ако искате да разгледате Валенсия през нощта (трябва!), преценете си маршрута ви така, че да завърши тук.

Продължавайки на север по Carrer de Sant Vicent Màrtir, сред десетки заведения ще стигнете до Plaça de la Reina, където е Катедралата на Валенсия и кулата Torre del Micalet.

Зад тях са Plaça de la Verge, от там хванете на запад до Plaça de Manises, после отново на север по улица „Серанос“ и ще достигнете до Porta de Serrans, откъдето отново влизате в зеления воал на парка Турия.

Централният пазар

Ако разходката не ви е стигнала, или пък четете пътеводител за Валенсия, ще ви препоръчат да се отбиете и до централния пазар. Макар това да се води една от най-представителните сгради в модернистичен стил от началото на 20-те години на миналия век, липсата на празно пространство (по-голям площад, например) я прави да изглежда по-скоро „закътана“…

Влезете ли вътре обаче, ще ви направи впечатление интересната архитектура и неправилните форми на сградата и тавана, стига да може да вдигнете глава от прекрасно подредените стоки.

Със сигурност си струва да отделите 15-тина минути, да се разходите сред сергиите, да си купите нещо „на крак“ и да продължите разходката си из Валенсия…

В обобщение

Валенсия не е огромна, но определено е голям, космополитен град. Може да бъде обикаляна отново и отново, а с всяка нова обиколка ще откривате по нещо ново. Щеше ни се да разгледаме Кралските градини, Ботаническата градина, да отскочим до езерото Албуфера, да разгледаме военноисторическия музей, природонаучния музей, Музея на керамиката, както и част от другите музеи, да видим един от най-големите морски портове… или да знаехме за фестивала Las Fallas , за да отидем през март (15-19.03 всяка година)! Но просто няма време за всичко.

Мадрид беше следващата ни дестинация, така че се качихме на влака и отпрашихме към столицата на Испания с 300 км/ч. А в ушите ни все още звучеше Пласидо Доминго…

Валенсия, земя на слънчева любов и светлини!
Валенсия, със цвят на роза греят твоите жени!
Валенсия! И тез градини с портокалов аромат –
Валенсия, как искам да намеря любовта си в този град!

Бюджет

• Полети София-Валенсия за четирима души (само с ръчен багаж) – 350 лв.
• Метро от летището до Валенсия – 40 лв.
• Пластика и три тридневни билета (T3) – 60 лв.
• Три нощувки в апартамент – 480 лв.
• Вход за Bioparc Валенсия – 2 възрастни и 2 деца – 165 лв.
• Вход – билети за Oceanografic + Hemisferic – 200 лв.
• Среднощно прибиране с такси при каталясали деца – 10 EUR = 20 лв.
• Пощенски картички, подаръци и сувенири – 60 лв.
• Ресторанти  – 3 х 50 EUR = 300 лв.
• Кафенета – 4 х 20 EUR = 160 лв.
• Наем на два шезлонга и чадър на плажа – 3 x 5 EUR = 30 лв.
• Храна и напитки за 4 души за 2 дни (сандвичи, сокчета, плажно мляко, перилен апарат и др.) – 120 лв.
• Авариен шопинг на изцапани дрехи – 50 лв.
• Високоскоростен влак до Мадрид (възможно най-евтината тарифа) – 165 лв.

Общо за 3 дни за 4-членно семейство: 2200 лв. (550 лв./човек)

Материалът Валенсия с деца е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Вилнюс е малко бижу в Североизточна Европа, което на пръв поглед изглежда е останало отделено от купища туристи и забързани минувачи. И макар в литовската столица да живеят хора от над 150 националности, Вилнюс се усеща като малко, спокойно градче с приятна атмосфера и безгрижни хора. През есента на 2019 г. покрай една голяма конференция за тестване на софтуер, на която Петър беше лектор, имахме възможността да прекараме почти седмица във Вилнюс, заедно с приятна компания QA специалисти от цял свят, включително и 7-членна групичка от България.

Ето защо, ако литовската атмосфера, култура, история, храна и напитки са ви интересни, четете по-надолу…

Полети

Към момента на писане на статията, няма директни полети до Вилнюс.

Най-изгодните варианти от София са с Wizzair през Милано (Италия) или с комбинация на Wizzair и Ryanair през Париж-Бове (Франция). Вариант (особено за живеещите близо до Русе) е Wizzair от Букурещ през Билюнд (Дания). От редовните компании, най-добрият вариант е с полските авиолинии през Варшава, но имайте предвид, че времето за смяна понякога са кошмарните 35 минути, включващи излизане от гейта, проверка на ръчен багаж и намиране на другия гейт на противоположния край на летището… Толкова „на косъм“ отдавна не бяхме хващали полет – влязохме, затвориха вратата зад нас и излетяхме!

Вилнюс

Признаваме си, че Вилнюс е от онези столици, за които не знаехме много, преди да посетим града, както и за Литва като цяло. Знаехме, че Литва е първата страна, която се откъсва от СССР и че е най-голямата от трите балтийски страни. Също знаехме, че са много добри на баскетбол и националите им се нареждат сред първите три най-големи сили в този спорт… Но не очаквахме още от летището да ни посрещнат с баскетболни кошове!

От летището до центъра – градски транспорт

Сградата на летището във Вилнюс е нещо средно между стара ж.п. гара без влакове и оперна зала. Акустиката от дамски токчета и колелцата на куфари се чуваха в главния салон за известно време и после стана изключително тихо. Ние двамата бяхме само с ръчен багаж, но част от колегите ни бяха и с чекиран, който, разбира се, не беше прехвърлен в рамките на 35 минути и пристигна на следващия ден – имайте предвид, че това се случва с почти всички авиокомпании, почти навсякъде, когато времето за връзка е по-малко от час.

След като поиграхме малко „летищен баскетбол“ и дадохме адреса на хотела, за да докарат багажа на колегите ни, си купихме електронни карти за транспорт (1,50 EUR), които се зареждат с кредит. Неограничени пътувания за ден струват 5 EUR, за 3 дни – 8 EUR, за 10 дни – 15 EUR. Истината е, че ако останете само в центъра на Вилнюс, той е доста компактен и градски транспорт реално няма да ви е нужен. Имайте предвид и че можете да си закупите еднократно пътуване за 0,90 EUR на електронната карта или за 1 EUR директно от шофьора.

Ако сте фенове на Spark, имаме добра новина – компанията е литовска и приложението работи и във Вилнюс… И още нещо любопитно – регистрационните номера на всички електрически автомобили в Литва започват с EV (Electric Vehicle).

Но, да се върнем на градския транспорт – Вилнюс разчита изцяло на автобуси и тролейбуси, които са сравнително редовни. Ако смятате да прекарате повече дни в града, препоръчваме да си вземете хотел близо до Стария град или до реката. Ако сте само за ден-два или пък възнамерявате да пътувате из Литва повече, вземете си хотел близо до гарата.

Самите превозни средства варират от стари тролейбуси от времето на СССР до миниатюрни автобусчета с размер, малко по-голям от този на автомобил…

Компактна столица, компактен център, компактни автобуси – време е нашата „компактна“ разходка из столицата на Литва да започне…

Основни забележителности

Може би най-централното място във Вилнюс е площадът около Католическата катедрала „Св. Станислав и Св. Владислав“ в класически римски стил, реновирана през 2008 г. Статуите над лицевата част на храма са: на Св. Елена, носеща кръста, в средата; вляво от нея е Св. Станислав, а отдясно – Св. Казимир.

Точно до катедралата се извисява и 57-метрова камбанария, която преди повече от 600 години е била крепостна наблюдателница. През XVII век на кулата са поставени часовник и две камбани – голяма, която бие на всеки кръгъл час и малка – на всеки четвърт час. Можете да се качите на камбанарията и да видите Вилнюс отвисоко.

Площадът между катедралата и камбанарията е покрит с гранитни плочи, една от които е по-различна – тя е керемиденочервена и на нея пише „Stebuklas“ („чудо“ на литовски език). Зад нея стои изключително интересна история – на 23 август 1989 г. около 2 000 000 души от Литва, Латвия и Естония правят най-дългата човешка верига – един от най-мирните, но и впечатляващи протести във връзка с 50-годишнината от пакта между Хитлер и Сталин през 1939 г.

Снимка: Laimonis Stīpnieks

Човешката верига, известна като „Балтийският път“ започва от Талин (Естония), преминава през Рига (Латвия) и свършва точно на тази плочка във Вилнюс (Литва), покривайки над 675 километра „жива“ верига от хора, хванати за ръце!

Днес плочката е туристическа атракция и ако сте суеверни или просто искате да забавлявате хората наоколо, ето какво трябва да направите:  стъпете на плочката, завъртете се три пъти по посока на часовниковата стрелка, подскочете, плеснете с ръце веднъж и си пожелайте нещо хубаво и от сърце! И кой знае – чудото може да заработи и за вас!

В близост до катедралния площад е Литовският национален музей, основан през 1952 г. – исторически музей с много документи и археологически находки, етнографски експонати и изложби за иконография и нумизматика. Пред музея е издигнат паметник на Миндовг (или Миндаугас), първият известен литовски владетел, коронован на 6 юли 1253 година. Ето защо 6 юли е и националният празник на Литва. Миндовг покръства Литва през 1251 г., но две години след коронацията си по-късно отново се връща към езичеството. Така Литва е една от последните държави, които приемат християнството – едва през 1386 г.

От другата страна на катедралата се намира статуята на Гедиминас (известен още като Гедимин или Джедиминас), върху пиедестал от червен гранит (запомнете това и четете по-надолу!). Гедиминас е една от най-значимите исторически фигури в историята на Литва и основател на Вилнюс, като според легендата, докато бил на лов през 1322 г., сънувал огромен железен вълк, със страшен вой и бронирано тяло, недосегаемо от стрелите.

Местният жрец разтълкувал, че на мястото, където е сънувал вълка, Гедиминас трябва да издигне непревземаем замък и така се появил Вилнюс.

Замъкът се извисява и до ден днешен на хълма – там, където пъргавата, малка река Вилня се среща с голямата, пълноводна река Нерис. А железният вълк е символ на Вилнюс.

От катедралния площад вероятно ще продължите по павираната пешеходна улица Пилес (Pilies gatvė), която може да се нарече и „стъргалото“ на Вилнюс – някога главен път от замъка на Вилнюс към Полша и Русия (споменава се в летописи още от 1530 г.), днес улицата е богато украсена, с много места за разходки на туристи, кафенета и ресторанти… По улицата и нейните разклонения в радиус 150 метра ще видите и много църкви – баптистката Св. Йоан, готическата Св. Анна (на снимката долу), бароковата Св. Петър и Павел, доминиканската Църква на Светия дух, източноправославните Св. Параскева и Св. Троица, Църквата на Божията милост, ортодоксална катедрала, руската Св. Николай, както и много други.

Така постепенно ще стигнете и до Градския площад, където се намира Кметството (Vilniaus rotušė),  арт-музей и Музей на кехлибара, за който ще споменем малко по-надолу.

Организаторите на конференцията бяха предвидили специална вечерна туристическа разходка за лекторите, откъдето научихме още любопитни факти… Уличните лампи се запалиха и под тях научихме, че площадът пред кметството, където днес хората се разхождат, паркират Поршетата си и се събират за концерти и панаири, някога е бил място за публични екзекуции…

Малките улички западно от площада били еврейско гето до Втората световна война, след което 95% от еврейското население бива избито от нацистите… Разбрахме, че мирните и спокойни улици дълги години са били обект на апетити от страна на Полша, СССР и Германия, били са окупирани от Червената армия и армията на Наполеон… Между другото, в града се намира и друг интересен музей, който, за съжаление, не успяхме да посетим – Музей на окупацията и борбата за свобода, поместен в сградата на бившето литовско КГБ.

По време на среднощната ни разходка видяхме и сградата на Литовското президенство (Lietuvos Respublikos prezidentūra), което е частично отворено за посетители през деня. Функционираща като резиденция още от 1543 г., сградата многократно е разширявана, а в нея са отсядали редица литовски и полски владетели, както и генерал-губернатор Михаил Кутузов, Наполеон Бонапарт и руският цар Александър I… Интересен факт е, че от 1824 до 1832 г., дворецът е реконструиран от Карол Подчашински по идея на известния руски архитект Василий Стасов, който дори веднъж не отишъл да го погледне на място, а просто начертал проекта… Разширението на сградата буквално излизало на улицата, поради което се наложило и част от околните университетски сгради да бъдат съборени… Ясно можете да видите как сградата навлиза в улицата и нейната „чупка“ в лявата част на снимката по-долу:

Върнахме се обратно до Катедралния площад и научихме любопитен факт и за статуята на Гедиминaс. Била е построена сравнително скоро – открита е официално през 1996 година…

Не, не това е любопитният факт, който имаме предвид. Помните ли пиедестала на статуята, направен от червен гранит? Е, гранитът бил добит от район в близост до Чернобил. Научихме, че статуята е радиоактивна – нямахме Гайгер-Мюлеров брояч под ръка, за да проверим точно колко, но се надяваме, че е извън опасните за човека стойности… Но има още нещо, което свързва Вилнюс с Чернобил – голяма част от сцените в сериала „Чернобил“ от 2019 г. на HBO са снимани именно във Вилнюс. Кадрите от Припят всъщност са заснети в спокойния квартал Fabijoniškės на литовската столица.

Точно зад Катедралата се намира Долната крепост, известна и като Дворецът на великите херцози. Сградата служила четири века като резиденция за владетелите на Полско-литовската държава (Жечпосполѝта). По-късно е превърната в ренесансова резиденция, след което придобива и барокови черти. След това става владение на шведския крал Йохан III, чиято съпруга с полско-италиански корени Катерина Ягелонина изключително повлиява на културния живот във Вилнюс. С южната си кръв и бурен темперамент тя значително променя сравнително консервативните литовци, ставайки инициатор на приеми, балове, валсови вечери, както и на първата опера в Литва, изпълнена именно в Долната крепост. Катерина била и голям поддръжник на католицизма. Това е причината източното крило на двореца (единственото оцеляло до днес и работещо като музей) да е на броени метри от катедралата – било планирано изграждането на топла връзка, но това така и не се случило, а дворецът (с изключение на тази сграда) бил почти напълно разрушен от Руската империя, а строителните материали – продадени.

Оказа се, че макар и много компактен като разстояние, историческият център на Вилнюс крие много тайни и ще ви оставим да откриете част от тях сами… Всички сме наясно, че след културната част идва… масовата! В продължение на почти седмица имахме възможност да посетим една голяма част от заведенията във Вилнюс и е време за малко

Ядене и пиене

Ако сте гладни или слюноотделянето застрашава хора и предмети около вас, спрете да четете веднага! Или, четете, но не гледайте снимките… Предупредихме ви! Е, добре, още първата вечер Вилнюс ни посрещна с обилен есенен дъжд, така че бързо се барикадирахме в една бирария, известна като Beer House & Craft Kitchen.

Атмосферата във въпросната бирария е много приятна, тъй като се намира в подземна галерия, като всяка от стаите е направена в различен стил – чешка пивоварна, германска бирария, английска библиотека, ирландски пъб… Първи впечатления от храната (които се потвърдиха по-късно) – литовците залагат на простички блюда. Но нямате представа колко вкусни могат да бъдат парченца хляб, натъркани с чесънче и поръсени с настърган кашкавал (рецепта и начин на приготвяне – тук), или прости лучени кръгчета, или пържени картофки с чеснов майонезен сос, или дори пуканки… А за свинските ребърца, при които месцето само си пада от костта, дори няма да говорим… Колко бира изпива всичко това! Като споменахме „бира“, литовците много обичат да слагат по нещо червеничко в храната и напитките си – цвекло, боровинки, чушчици… Та, ако не сте пробвали боровинкова бира, пробвайте я!

От следващия ден нататък ходихме предимно в ресторанти с национална кухня – след щателно проучване, препоръчваме ви два такива – Berneliai Užeiga и Etno Dvaras…

Логично, литовската национална кухня определено е силно повлияна от руската – тяхната „селёдка под шубой“ е „облечена херинга“ (Silkė pataluose):

Макар и с Балтийски привкус на лучен сос, техните пелмени не се различават особено от руските:

Но може би най-много се впечатлихме от литовския „таратор“ с цвекло и варени яйца (Šaltibarščiai):

А накрая „затапихме“ с няколко такива табли шотчета от домашна боровинкова водка тип „клюковка“ (kabliukas), с цяла боровинка във всяко шотче, поръчани, забележете, от момичетата…

С третата табла шотчета, сервитьорът директно ни попита:

– Много се извинявам, виждам, че си поръчвате като славяни, говорите на славянски език, обаче не мога да хвана – не е нито руски, нито полски, нито украински…

– От България сме… – и поръчахме още една табла.

Колкото до десертите, има изобилие от кафенета, които ще ви допаднат… Например, на главната улица има кафене със стая, направена изцяло от шоколад:

Но любимото ни място (бяхме там от първия до последния ден!), е една уютна и изискана сладкарница, наречена Sugamour (адрес: Vokiečių g. 11).

Освен невероятното лате, ароматното еспресо и разнообразието от чай, просто ще ахнете пред фино изработените десерти… (след като ги опитате няма да ах-кате, защото са толкова вкусни, че ще си държите устата и очите затворени, докато извлечете целия букет от вкусове, които небцето ви може да улови)…

5 EUR за малко десертче може и да изглеждат много и наистина са на фона на останалите цени в Литва (цените във Вилнюс почти във всяко отношение са като тези в София), но си струват всяка стотинка, пардон, евроцент… А в менюто е описана подробно точната визия и структура на всяко сладко изкушение. Вярвате или не, обсъждахме дали да не дойдем още веднъж до Вилнюс само заради тези десерти…

И за финал – в случай, че обичате котета, може да пийнете кафе, галейки котета в специалното Cat Cafe.

Шопинг и кехлибар

Добре, ходихме на мол. Но си имаме важна причина за това – конференцията беше там, а кино-залите в мола бяха превърнати в конферентни… Дори изгледахме премиерата на „Gemini Man“ с Уил Смит, в който се разказва за Хенри Броган, най-добрият и прецизен наемен убиец в света, чийто работодател е правителството на САЩ, а той през целия си живот убива когото му кажат и вярва, че това винаги са хора, застрашаващи националната сигурност, но да не се отплесваме… филмът бива!

А молът се казва „Ozas“ (всички го четем като „ожас!“) и е далеч от центъра на Вилнюс. Има доста популярни марки, но те не са много по-различни от тези в останалата част на Европа, а цените определено са завишени.

Ето защо ви препоръчваме да разгледате малките магазинчета в центъра – ул. Gedimino е едно добро начало!

Знаехме си, че ако искаме да си вземем сувенир за спомен от Литва, със сигурност ще е кехлибар… Балтийският район е най-голямото находище на кехлибар в света, част от който на над 40 млн. години! От малките сергийки по улиците до Музея на кехлибара в близост до кметството, можете да си купите всякакъв кехлибар, във всякакво количество и качество, включително и „пластмасов“, така че бъдете внимателни…

Има много легенди за произхода на кехлибара – от твърдението, че кехлибарът е вид мънисто, което плува в морето, през това, че е замръзнала урина от рис, до поетични легенди за сълзите на сестрите Фаетон, превърнали се в дървета след смъртта му…

Много хора смятат, че кехлибарът е камък, но всъщност представлява вкаменена смола от праисторически иглолистни дървета и дори след като е претърпял процес на вкаменяване, в него продължават да се съдържат активни съединения…

А във Вилнюс наистина ще останете с виснала долна челюст, впечатлени от майсторството на местните бижутери, които могат да направят всичко от кехлибар – бижута, чаши, кораби и дори музикални инструменти!

А ето и още нещо типично, което можете да си отнесете вкъщи – шакотис:

Шакотисът (šakotis) означава буквално преведено „клончест сладкиш“ и се прави от само пет съставки: яйца, масло, брашно, захар и сметана. Готви се като „коминче“ на въртящ се прът във фурна или върху огън. Сладкишът става популярен по време на Полско-литовската държава (1569–1791 г.)  и остава такъв до ден днешен…

Вилнюс като цяло

Вилнюс е от онези места, които смяташ, че можеш да разгледаш за половин ден и след това дни, дори седмици наред не спираш да се изненадваш отново и отново. Литва е независима държава от едва 1991 г. и се усеща как столицата ѝ претърпява промени и добива собствен облик с изключителна скорост – строят се нови сгради, оправят се паркове и градинки… Наричат Вилнюс „северната Кападокия“, „литовския Йерусалим“, „сърцето на Балтика“ и „града на Божията милост“, но истината е, че литовската столица расте и хубавее по свой собствен начин с всеки изминал ден, така че ако имате възможност да се разходите под жълто-зелено-червените трибагреници, или просто ви се прииска да поиграете баскетбол, да похапнете таратор с цвекло или вкусни сладкиши, или просто да се повозите в балон с горещ въздух, не се колебайте!

Материалът Вилнюс – бароковото сърце на Литва е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Ако следите редовно блога ни, знаете, че наскоро писахме за едноседмичния си престой в столицата на Литва – Вилнюс. Успяхме да отскочим за ден и до втория по големина град в Литва – Кау̀нас. Пуснахме един „тегел“ в рамките на няколко часа, за които ще ви разкажем…

От Вилнюс до Каунас

Разстоянието между Вилнюс и Каунас е 100-тина километра, като има редовен автобусен и железопътен транспорт. За наше съжаление, точно по време на посещението се извършваше сериозен ремонт на ж.п. инфраструктурата, но вие непременно проучете варианта с влак от официалния сайт на литовските железници.

Колкото до автобусния транспорт, автобуси има на всеки 15-20 минути. „Супер“, казахме си, след което се насочихме към сектора „Vilnius-Kaunas Expresas“…

Вече бяхме свикнали с малките автобуси от градския транспорт във Вилнюс. Но не очаквахме, че автобус, свързващ двата най-големи града в Литва, ще е по-малък от автомобила на едни наши приятели. Както се досещате, малките автобуси обикновено имат и малки салони, с малки седалки, малко въздух между тях…

Поетът Френсис Куорлс има известен цитат, който гласи: „Не виждам добродетел там, където не подушвам пот…“ Е, в това малко автобусче се усещаше „добродетел“ навред – от нас и от пътниците преди нас. След малко повече от час върху миниатюрните седалки, „експресът“ влезе в Каунас и ни стовари на централната автогара.

Първи впечатления от Каунас

Поемаме си дълбоко глътка въздух и тръгваме по тротоарите на каунските улици (сигурни сме, че читателите ни от Хасково и Димитровград ще разберат това по друг начин). Първо впечатление – Каунас се усеща като по-голям град от Вилнюс. Не е така нито по площ, нито по население, но усещането е такова. Може би защото е бил столица на едноименното губернаторство (1843-1915 г.), или защото е служил като временна столица на Литва, когато Вилнюс е бил част от Полша (1920-1939 г.), или просто защото е по-равнинен…

Ако се поровим в историята, ще видим, че докато е бил столица, Каунас се прочува с богатия си културен и академичен живот, модата, сградите в арт деко, литовския национален романтизъм, интериорния дизайн и широко разпространената кафе-култура…

Нашият маршрут

Вероятно и вашата разходка ще започне или от ж.п. гарата, или от автогарата, които са доста близко една до друга. Ако разполагате само с няколко часа, съветваме ви да следвате нашия маршрут – от гарата покрай мола и Коменданството до църквата „Св. Архангел Михаил“, след което свивате наляво и хващате дългата главна улица, преминавате през стария град, парка и завършвате край замъка:

„Хора и улици, град като град…“, се пееше в една песен. И ние тръгваме някъде (до тоалетната на ж.п. гарата, но да не изпадаме в подробности), после назад…

Ако сте решили да пазарувате, със сигурност молът Akropolis и магазинът Maxima XXX са чудесен избор. Ние обаче се запътваме към главната улица, минавайки край красиви исторически сгради и скоро достигаме началото на главната улица.

Градската архитектура в Каунас се счита за един от най-добрите образци на европейското арт деко. Каунас е и първият град в Централна и Източна Европа, определен като Град на дизайна от ЮНЕСКО. Каунас е избран и за Европейска столица на културата през 2022 г. Може би именно заради това видяхме редица ремонти и реновации на сгради, улици и градинки.

Църквата „Св. Архангел Михаил“

Бързо стигаме до красивата църква „Св. Архангел Михаил“, или „Гарнизонната църква“. Интересно за нея е, че е издигната в неовизантийски стил като източноправославен храм. Проектирана е като руска „гарнизонна“ или „военна“ катедрала (често срещана практика по онова време). Построяват я между 1891 и 1895 г., но след падането на крепостта Каунас по време на Първата световна война германците отсичат църковните камбани и ги пренасят в Германия.

Църквата остава затворена до 1919 г. В междувоенния период се превръща в римокатолическа църква, а немалко граждани настояват за събарянето ѝ, тъй като символизира по-скоро имперската власт на руското правителство, отколкото присъствието на православни християни в района. По време на Съветския съюз е използвана като художествена галерия, а днес отново служи като римокатолическа църква. Другото популярно име на църквата е Соборас. От нея започва и

Главната улица

Ако обичате да се разхождате по „стъргалото“, имаме добра новина за вас – в Каунас основната търговска улица е над 2 км. Laisvės alėja (Liberty Avenue) е обградена с липи и красиви градинки, заведения и паметници… В средата ѝ и леко на север са Университетът и Музеят на войната, в който гори вечен огън. В края ѝ са Зоологическият музей, църквата „Св. Гертруда“ и Президентският дворец.

Минаваме по улиците и ни прави впечатление как някои заведения изглеждат невзрачни като селски хоремаг, а други са „лъснати“ и биха им завидели дори в най-туристическите райони на Париж, Барселона или Лондон. Така е и с магазините – някои витрини са толкова добре украсени, че те карат да преминеш от отсрещния край на улицата, а други приличат на гаражна железария, в която се продават и някой-друг чифт дрехи втора употреба. Когато минете по улицата и се обърнете назад, ще видите катедралата далеч-далеч на хоризонта…

Старият град на Каунас

След като стигнете края на главната улица и се отклоните леко вляво, равните плочки бързо се превръщат в павета и дори стар калдъръм. Вече сте в Стария град, с характерни сгради, красиви статуи и все повече и все по-китни магазинчета, привличащи минувачите…

Разглеждаме десетките туристически и търговски обекти и научаваме още един контраст –  „салон за красота“ на литовски звучи почти като обратното – „grožio salonas“...

Каунас е един от най-старите градове, пълен с великолепни сгради от различни архитектурни стилове, датиращи от XIV до XVIII век. Ако имате час-два на разположение, позволете си да се полутате из уличките на Стария град, да поогледате прекрасните сувенири в магазинчетата и… да похапнете, разбира се! Тъй като ние си падаме по традиционната литовска кухня, избрахме ресторант Bernelių užeiga. За храната в Литва вече разказахме в публикацията си за Вилнюс…

Старият град Каунас е едно от най-красивите места в цяла Литва и един ярък пример е

Кметството

На средноголемия площад пред сградата, в средновековния Каунас са се провеждали базари, фестивали и публични екзекуции. Първоначално Кметството било построено от дърво, но след многобройни пожари през 1542 г., сградата (както и много други в Каунас) била издигната върху каменна основа. Но дори така била отново опожарена, така че днешната е построена изцяло от камък и завършена през 1780 г. Днес тя е място за редица културни събития, обреден дом за сватби, в нея се помещава и Музеят на керамиката. Наоколо ще откриете и Къщата на Перкунас, Амфитеатърът на Даугирдас, стария кей и новопостроената Къща на баскетбола. Накъдето и да продължите, стига да не се връщате назад, в крайна сметка ще излезете край

Парка, при който реките се вливат

Както вече знаете, литовците обичат да разполагат градовете си там, където се вливат реки. А Каунас е разположен точно при вливането на двете най-големи литовски реки – р. Немунас и р. Нерис. Освен това Каунас е близо и до едноименния резерват Каунас, най-голeмият воден басейн в цяла Литва. Разходката край парка е наистина много приятна – катерички, патици, лебеди, чайки, пеперуди и влюбени двойки ще обикалят около вас почти през цялото време…

Покрай алеите има удобни пейки, интересни статуи, места за пикник, спортни игрища и въобще – стандартните неща, които очаквате да видите в един хубав европейски парк. Е, има и по-нестандартни, като човекът-шишарка, например.

След като „завъртяхме“ през парка, достигнахме и

Замъка на Каунас

Някога (по-точно през XIV век) стените на замъка достигали височина от 14 метра, с укрепления, трибучети и тайни подземия. Днес е запазена едва около 1/3 от някогашното величествено укрепление, като през 2011 г. е направена основна реконструкция.

През 2018 г. до замъка е издигната 7-метрова статуя на бронзов конник върху пиедестал от гранит. Оказва се, че това е триизмерен вариант на Погон (Vytis), гербът на Литва, представляващ червен щит, върху който е изобразен ездач на бял кон. В лявата ръка конникът държи щит, а дясната е вдигната над главата и държи меч.

За финал

Следващото изречение отново е специален поздрав за читателите ни от Хасково и Димитровград… Каунското слънце се скри зад каунския небосвод и нашата каунска екскурзия приключи край каунския замък, след което си хванахме един каунски тролейбус и той ни метна обратно до каунската автогара. Каунас и околностите му имат да ви предложат много повече от това, което написахме – например, резерватът или манастирът Pažaislis, както и музея на дявола, музея на историята на латвийската медицина. Но се надяваме, че и тази кратка разходка ви е била полезна и интересна… А, и още нещо – на връщане автобусът си беше с нормални размери и приятна миризма!

Материалът Един ден в Каунас е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.